Парично обезщетение при временна неработоспособност

Това са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване, а именно:

• работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1;
• държавните служители по Закона за държавния служител;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за “Националната служба за охрана”, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
• управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
• лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
• самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите;
• съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
• морските лица.

(чл. 4, ал. 1 - 4 и ал. 9, чл. 4а, ал. 1 от КСО)

Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:

• към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;
• лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;
• да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.

(чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от КСО, чл. 162 от КТ)

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност се включва:

• времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
• времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
• времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които е не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
• времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по 4а, ал. 1 от КСО;
• времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната;

Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд;

• времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
• времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – до 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. – до 90 работни дни);
• времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

От 1 януари 2024 г. е в сила изменение в чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което работните дни от временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение на осигуреното лице, се променят от първите три на първите два работни дни. Изменението се прилага за временна неработоспособност, настъпила след 31.12.2023 г. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право и на възнаграждение за първите два работни дни от временната неработоспособност. Осигурителят не изплаща възнаграждение за първите два работни дни от временната неработоспособност и в случаите, в които:

• след първите 2 работни дни временната неработоспособност продължава без прекъсване (независимо дали е констатирана с първични болнични листове, или с продължения на предходни болнични листове и независимо от това дали болничните листове са за едни и същи или за различни заболявания и причини за неработоспособност);
• в случаите при бременност и раждане.

Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО.

Ако временната неработоспособност е настъпила преди 01.01.2024 г.  осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност.

     (чл. 40, ал. 5 от КСО)

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

• не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
• е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
• е ползвало отпуск за отглеждане на дете;
• е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

(чл. 41 от КСО)

За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец). Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

За управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, както и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.

За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, за лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

За лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО. Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец.

При определяне на месечното нетно възнаграждение се вземат предвид и средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, както и определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е осигурителният доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

За морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

Среднодневното нетно възнаграждение за 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец), се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

(чл. 32 от НПОПДОО)

Паричното обезщетение за временна неработоспособност при подневно отчитане на работното време се изплаща за определените за лицето работни дни, включени в периода на временната неработоспособност. Паричното обезщетение за временна неработоспособност при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Средночасовият доход за 18-месечния период, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец), се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период. Средночасовото нетно възнаграждение за 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец), се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

(чл. 33 и чл. 34 от НПОПДОО)

Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност, за които лицето има право на парично обезщетение.

(чл. 35 от НПОПДОО)

Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на временната неработоспособност са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни болнични листове.

(чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО и чл. 8, ал. 1 от НМЕ)

Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. В случай че временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (наети на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за един ден) се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.

(чл. 42 от КСО)

Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща съответно за:

• времето, за което осигуреният е под карантина;
• времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.

(чл. 43 от КСО)

На неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест.

(чл. 44 от КСО)

Парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за:

• гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година;
• гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст – до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5;
• гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест – до изтичането на срока на карантината;
• гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения – за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
• гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина – докато трае карантината.

За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи (майка, баща, баба, дядо, прабаба, прадядо) и низходящи (деца, внуци и правнуци) по права линия, съпругът и съпругата.

(чл. 45 от КСО)

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

(чл. 115, ал. 2 от КСО)

Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

• умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
• нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;
• са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
• са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
• са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

В случаите, в които лицата са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства и поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред.

Срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а когато лицата са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред – не по-дълъг от 3 календарни дни.

Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

(чл. 46 от КСО)

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат на правоимащите лица въз основа на:

1. a) болничен лист, представен от осигуреното лице на осигурителя;

б) данните от болничните листове, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО), като се използват и данните от регистъра на осигурените лица, регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър “Трудови договори”, регистър “Пенсии”, регистър “Трудови злополуки”, регистър “Професионални болести”, регистър “Парични помощи за профилактика и рехабилитация” и от регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО”.

в) декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НПОПДООпредставена от осигуреното лице на осигурителя – за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на данни относно личната платежна сметка на лицето за изплащането им;

г) удостоверение относно правото на парично обезщетение – приложение № 9 към НПОПДОО, което се представя в НОИ от осигурителя (за осигурените лица) и от самоосигуряващите се лица;

д) други специфични документи и данни, в зависимост от характера на временната неработоспособност, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 1, ал. 2, чл. 3, чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО)

Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО представят издадените болнични листове на хартиен носител на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Удостоверенията, приложение № 9 за болничните листове се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило болничния лист пред осигурителя. В случай че осигурителят забави или не представи удостоверение, приложение № 9 в Националния осигурителен институт, от същия се търси административнонаказателна отговорност. Самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества – чрез дружествата, чрез които се осигуряват, представят в НОИ удостоверенията, приложение № 9 в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист. В случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите (самоосигуряващите се) по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията, приложение № 9 се представят след приключване на процедурата по обжалването на болничните листове.

Удостоверениe съгласно приложениe № 9 се представя по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) на подателя. При получаване на удостоверениe, приложениe № 9 НОИ изпраща на електронния адрес на представилия документите потребител, регистриран по реда на чл. 18, съобщение с достъп до съдържанието на справка за приетите и неприети документи съгласно приложение № 14.

(чл. 6, ал. 1, чл. 8, чл. 11, чл. 12, чл. 14 и чл. 21 от НПОПДОО)

Случаите, в които лицата, придобили право на парично обезщетение за временна неработоспособност, сами представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи са:

• когато правоотношението или осигуряването им е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя;
• когато трудовият им договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (служебно от инспекцията по труда).

В тези случаи се представят следните документи:

• заявление по образец съгласно приложение № 15 към НПОПДОО;
• акт за прекратяване на правоотношението – за справка;
• декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове по образец, съгласно приложение № 1 към НПОПДОО– за деклариране на обстоятелства, свързани с изплащането на паричните обезщетения и за деклариране на лична платежна сметка за изплащането им.

Заявленията и документите се подават от лицата по един от следните начини:

• на хартиен носител в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес, лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице;
• по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Форма за контакт с НОИ - с достъп до персонални данни;
• по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното управление като съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.

В зависимост от конкретния случай от ТП на НОИ могат да бъдат изискани и други допълнителни документи.

(чл. 24 от НПОПДОО) 

Наследниците на починало правоимащо лице могат да подадат заявление-декларация по образец съгласно приложение № 18 за изплащане на неполучените от наследодателя им парични обезщетения за временна неработоспособност. Заявлението декларация се подава от всеки от наследниците по един от следните начини:

• на хартиен носител в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес - лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице;
• по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Форма за контакт с НОИ - достъп до персонални данни
• по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерството на електронното управление като съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.

 Документите, издавани от общините необходими за преценка на правото на парични обезщетения (в случая е необходимо удостоверение за наследници), ако не са представени от заявителите, се изискват служебно. Общините изпращат документите в 14-дневен срок от получаване на искането. Размерът на неполученото парично обезщетение се разпределя между наследниците по реда на Закона за наследството.

(чл. 27 от НПОПДОО)

Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените от тях да подават документи и данни лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата.

Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес, и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ. При невъзможност за уведомяване по някой от изброените начини, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството. Липсващите и коригираните документи/данни се представят в Националния осигурителен институт по общия ред в срок до 7 работни дни от уведомяването. Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи/данни, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави въз основа на наличните редовни документи, на данните, свързани с осигуряването на лицата, които се представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, както и въз основа на данните от регистрите на НОИ и от външни спрямо НОИ регистри.

(чл. 29 от НПОПДОО)

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят на осигурителите декларация, приложение № 1 към НПОПДОО,попълнен раздел II и съответните доказателства към нея. В срок до 3 работни дни от получаване на декларация за промяна в обстоятелствата осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение, приложение № 9 с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” с данни относно промяната. Самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение, приложение № 9 в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

(чл. 5 и чл. 13 от НПОПДОО)

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от представянето в НОИ на удостоверенията, приложение № 9 и от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове. Изплащането на паричните обезщетения въз основа на заявления-декларации също се извършва в срок до 10 работни дни от представянето на документите/данните в ТП на НОИ.

Паричните обезщетения, които обхващат период повече от един календарен месец, се изплащат в срок до 10 работни дни от представянето на удостоверенията, приложение № 9 в ТП на НОИ и постъпването на данните от издадените болнични листове за първия месец от периода, а за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, и за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични платежни сметки. Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по лична банкова сметка, посочена от лицето в държавата по пребиваване.

(чл. 39, ал. 1 и 2 и чл. 46 от НПОПДОО)

Ако лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение.

Когато се установи, някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението. Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.

(чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от НПОПДОО)