Парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст

• парични обезщетения за отглеждане на дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
• парични обезщетения в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до навършване 2-годишна възраст на детето, когато не се ползва отпускът за отглеждането му;
• за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в случаите на тежко заболяване на майката или при смърт на майката и/или на бащата на детето.

(чл. 53, чл. 54 КСО)

• работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1;
• държавните служители по Закона за държавния служител;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
• управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
• лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
• самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите;
• съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
• морските лица.

(чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО)

За придобиване право на парични обезщетения при отглеждане на дете до 2-годишна възраст е необходимо да са изпълнени следните условия:

• към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
• да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател;
• да им е разрешен съответният вид отпуск.

(чл. 10 и чл. 52а от КСО и чл. 4 от НПОПДОО)

За придобиване право на това парично обезщетение е необходимо да са изпълнени следните условия:

• лицето да упражнява трудова дейност към датата, от която се иска изплащане на парично обезщетение; към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство;
• към датата, от която се иска изплащане на обезщетение лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди датата, от която се иска обезщетението или да е при един и същ работодател;
• датата, от която се иска изплащане на обезщетение да не е преди изтичане срока на обезщетението поради бременност и раждане, независимо дали е ползван отпуск и изплащано обезщетение.

(чл. 54 от КСО и чл. 4 от НПОПДОО)

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се включва:

• времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
• времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално; времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
• времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО;
• времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд;
• времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
• времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
• времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – до 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. - до 90 работни дни);
• времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възрастот бащата (осиновителя) и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата  (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.

                (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката, право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска по чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда има бащата на детето, а с негово съгласие – един от родителите на майката или на бащата на детето, когато работи по трудово правоотношение. При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето, и при смърт на бащата, право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда имат родителите на майката или на бащата на детето. При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст, което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката, ако бащата е неизвестен, право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска по чл. 167, ал. 3 от Кодекса на труда имат нейните родители.  Когато починат и двамата родители на дете до 2-годишна възраст, право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст за времето на отпуска по чл. 167, ал. 5 от Кодекса на труда има настойника, а с негово съгласие един от родителите на майката или на бащата на детето.

(чл. 51 от КСО)

Тежко заболяване на майката е всяко патологично състояние (болест, травма, инвалидност), поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност. Това състояние и неговият срок се установяват с протокол на ЛКК в здравното заведение, което лекува или наблюдава майката. Протоколът на ЛКК съдържа:

• трите имена на майката по лична карта;
• поводът за освидетелстването – ползване на отпуска за отглеждане на дете по чл. 167 от Кодекса на труда;
• пълна диагноза на заболяването на майката; срокът (от–до) за целия период, за който майката не може да се грижи за детето. Началната дата на този срок се установява по наличната медицинска документация за заболяването на майката. Тя може да бъде и преди датата на издаване на протокола; трите имена и датата на раждане на детето, което ще бъде гледано.

Протоколът се съставя в два екземпляра, единият от които се съхранява в здравното заведение към медицинската документация на майката, а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска. Когато възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в срока, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол от ЛКК след ново освидетелстване.

(чл. 31-33 от НМЕ)

  На лицето, което ползва отпуск за отглеждане на дете, в случаите на тежко заболяване на майката , което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката и/или на бащата на детето, ако е осигурено за общо заболяване и майчинство и отговаря и на останалите необходими условия по КСО, се изплаща парично обезщетение в следните размери:

• за периода на отпуск за отглеждане на дете – месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО, чиито размер се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на ДОО.

(чл. 51 от КСО)

• заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО, приложение № 7 към НПОПДОО;
• удостоверение, приложение № 10 - от осигурителя (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
• други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 4, т. 6, чл. 9 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на дете до 2-годишна възраст вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща и на настойника, когато той ползва отпуска в случаите на смърт и на двамата родители на детето. Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, също имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете.

(чл. 53, ал. 1 – 3 и ал. 5 от КСО)

• заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 54 от КСО по образец, приложение № 8 към НПОПДОО;
• удостоверение, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
• други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 4, т. 6, чл. 9 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

Майката която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете ако:

• не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
• самоосигуряващото се лице с право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Ако майката е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(чл. 54, ал. 1 и 2 от КСО)

Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО представят заявления-декларациите на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Удостоверение, приложение № 10 към НПОПДОО се представя в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. В случай, че осигурителят забави или не представи документите в НОИ, от същия се търси административнонаказателна отговорност. Самоосигуряващите се лица представят удостоверение, приложение № 11 в НОИ в срок до 10-о число на месеца, следващ този от който се иска изплащане на обезщетението с удостоверение приложение № 11. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят документите в дружеството, чрез което се осигуряват, а то от своя страна представя в НОИ удостоверение, приложение № 11.

(чл. 52б от КСО, чл. 9, 11 и чл. 12 от НПОПДОО)

Удостоверенията, приложение № 10 и приложение № 11 се представят по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) на подателя.

Удостоверенията, приложение № 10 и приложение № 11 се представят чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ или чрез използване на програмен продукт разпространяван безплатно от НОИ или друг програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните утвърдени със заповед на управителя на НОИ, с квалифициран електронен подпис на подателя. При получаване на удостоверенията НОИ изпраща на електронния адрес на представилия документите потребител, регистриран по реда на чл. 18, съобщение с достъп до съдържанието на приети и неприети документи съгласно приложение № 14.

(чл. 14, чл. 15 и чл. 21 от НПОПДОО)

         Когато правоотношението или осигуряването на лицата е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя и когато трудовият им договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (служебно от инспекцията по труда) и са придобили право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст преди прекратяването или ликвидацията и необходимите документи не се представени в НОИ от осигурителя преди прекратяването и ликвидацията, лицата могат да представят според конкретния случай със заявление по образец съгласно приложение № 15 към НПОПДОО необходимите документи посочени в образеца. Заявленията и документите се подават от лицата в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес, лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице, или по електронен път с КЕП или персонален идентификационен код (ПИК) на подателя.

      Лицата с прекратени правоотношения поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, а от 15.04.2017 г. и когато трудовият договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (служебно от инспекцията по труда) представят в ТП на НОИ:

     - заявление по образец, съгласно приложение № 7 към НПОПДОО – за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО;

     - заявление по образец, съгласно приложение № 8  към НПОПДОО – за изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 54 от КСО;

     - заявление по образец, съгласно приложение № 15  към НПОПДОО  – за изплащане на парични обезщетения при ликвидация или прекратяване на осигурителя или при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда;

     - акт за прекратяване на правоотношението;

     - други специфични документи и данни

      Заявяване на услугата

    - чрез уеб приложение достъпно през интернет страницата на НОИ или чрез програмен продукт на НОИ, или друг програмен продукт отговарящ на изискванията на НОИ, като се използва средство за електронна идентификация - КЕП - за осигурители и самоосигуряващи се лица;

    - на гише, в съответното ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя - за лицата с прекратени правоотношения;

   - по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Формата за контакт с НОИ – с достъп до персонални данни - за лицата с прекратени правоотношения;

   - по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното управление като съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя – за лицата с прекратени взаимоотношения.

(чл. 24 от НПОПДОО)

     Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените от тях да подават документи и данни лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ. При невъзможност за уведомяване по някой от изброените начини, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството. Липсващите и коригираните документи/данни се представят в Националния осигурителен институт по общия ред в срок до 7 работни дни от уведомяването. Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи/данни, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави въз основа на наличните редовни документи, на данните, свързани с осигуряването на лицата, които се представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, както и въз основа на данните от регистрите на НОИ и от външни спрямо НОИ регистри.

(чл. 29 от НПОПДОО)

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, включително и при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица представят на осигурителите нова декларация, приложение № 1 или ново заявление-декларация, приложения № 7 до № 8 към НПОПДОО и съответните доказателства към тях. В срок до 3 работни дни от получаване на декларацията или заявление-декларацията за промяна в обстоятелствата осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение, приложение № 10 с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” с данни относно промяната.

Самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение, приложение № 11 в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

(чл. 5, 10 и 13 от НПОПДОО)

Паричните обезщетения се изплащат от НОИ на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от постъпване на данните от удостоверение, приложение № 10 и удостоверение, приложение № 11. Паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат в посочения срок за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични платежни сметки. Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена от лицето лична платежна сметка в държавата по пребиваване.

(чл. 39, ал. 1 и 2 и чл. 46 от НПОПДОО)

Ако лицето няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение.

  Когато се установи, някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението. Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.

(чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от НПОПДОО)