Въпрос: Как ще ми бъдат връчени документите във връзка с правото ми на парично обезщетение за безработица, ако при подаване на заявлението за отпускане на обезщетение съм избрал за начин на кореспонденция “По електронен път по реда на Закона за електронното управление”?

С цел защита на информацията в издадените от НОИ документи, съдържаща лични данни, документи не се изпращат като прикачен файл на посочения от Вас електронен адрес и не могат да бъдат отворени и прочетени.
Ако сте избрали за начин на получаване на документите, издавани от НОИ във връзка с исканото обезщетение „По електронен път по реда на Закона за електронното управление“, задължително трябва да разполагате или своевременно да се снабдите с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, да сте написали четливо в заявлението електронен адрес (e-mail) и да разполагате или да си създадете профил в Системата за сигурно електронно връчване към Министерство на електронното управление. След изпращане на документ от НОИ Системата за сигурно електронно връчване eDelivery Ви изпраща мейл, с който Ви уведомява, че имате връчен документ от НОИ и Ви предоставя линк, чрез който да се свържете със система eDelivery и да изтеглите документа. Индивидуалните административни актове (разпорежданията) се смятат за връчени с изтеглянето им. От датата на изтеглянето започва да тече 14-дневният срок за обжалването им.
Повече информация за издаване на ПИК на НОИ можете да намерите тук.

Въпрос: Има ли право на ПОБ лице, което е имало отпуснато обезщетение преди по-малко от три години?

Безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на това право, получават минимален дневен размер на обезщетението за период от 4 месеца.

При отпускане на парично обезщетение за безработица преди изтичане на 3-години от предходно упражняване правото на парично обезщетение за безработица, 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходното обезщетение.

Въпрос: Има ли възможност сумата на отпуснатото парично обезщетение за безработица да се получи предварително, а не по общия ред за изплащане?

Такава възможност е регламентирана в чл. 47 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Съгласно тази разпоредба на лице, което е безработно с право на парично обезщетение за безработица и желае да започне стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставя за сметка на фонд “Безработица” еднократна парична сума след одобряване на бизнес проект от Агенцията по заетостта, молба от лицето до същата агенция, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица по условията на КСО и съгласно сключен договор, по който страни са Дирекция „Бюро по труда” като поделение на Агенцията по заетостта, ТП на НОИ и безработното лице.

Първото изискване за получаване на еднократна парична сума е лицето да има право на обезщетение за безработица. Следователно, то подава всички документи за отпускане на това обезщетение в избрано от него ТП на НОИ и след издаване на разпореждане за отпускането му се приема, че това условие е изпълнено.

Лицето, желаещо да получи такава сума, представя в Агенцията по заетостта молба и бизнес проект, които се разглеждат и одобряват от комисия, в чийто състав са включени представител на НОИ и на Агенцията по заетостта. Агенцията уведомява лицето и ТП на НОИ за датата на сключване на договора за предоставяне на еднократна парична сума по одобрения бизнес проект. Договорът се сключва между лицето, съответната Дирекция “Бюро по труда” и съответното ТП на НОИ. В договора се вписва размерът на еднократната парична сума, определена от датата на сключването му до края на периода за изплащане на паричното обезщетение, правата и задълженията на страните, санкциите при неизпълнението им.

Основното задължение на лицето по договора е развиването на самостоятелната стопанска дейност по одобрения бизнес проект и внасянето на задължителните осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. При неизпълнение на задълженията си по договора, лицето дължи посочените в него неустойки.

Сумата се изплаща на лицето по общия ред за изплащане на паричните обезщетения за безработица.

Въпрос: Какви действия следва да предприеме безработно лице, на което е прекратена регистрацията в Агенцията по заетостта?

Тъй като прекратяването на регистрацията в Агенцията по заетостта е обстоятелство, което води до прекратяване изплащането на ПОБ, лицето следва да уведоми ТП на НОИ в срок до 7 дни от прекратяването. Ако лицето отново се регистрира като безработно, изплащането на ПОБ се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към тази дата период.

Въпрос: Има ли право лице с отпуснато обезщетение за безработица да търси работа в друга държава-членка?

Лицата запазват правото си на отпуснатото на територията на една държава-членка ПОБ, когато отиват да търсят работа в друга държава-членка, при спазване на строго определени условия:

  • преди заминаването си лицето трябва да е било регистрирано като търсещо работа в службите по заетостта на компетентната държава най-малко четири седмици, след като е останало безработно;
  • отивайки в друга държава-членка да търси работа, следва да се постави на разположение на службите по заетостта в нея в 7 - дневен срок, след като е престанало да бъде на разположение на тези служби в компетентната държава и да спазва организираната там контролна процедура;
  • ако в тримесечен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта в компетентната държава, лицето се завърне и отново се регистрира като търсещо работа, продължава да получава отпуснатото му ПОБ за оставащия период. При регистрация в ТП на АЗ след изтичане на тримесечния срок, лицето губи право на остатъка от отпуснатото по националното законодателство обезщетение.
Въпрос: Може ли заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица да се подаде от упълномощено лице?

В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е предвиден ред за подаване на заявленията на хартиен носител в дирекция „Бюро по труда“ лично или от упълномощено лице. Тази правна възможност следва от общото правило на чл. 18 от АПК, по силата на което пред административните органи гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В качеството на представител на заявителя може да бъде както законния му представител, така и представител по пълномощие.

На основание чл. 18, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 32 от ГПК представители по пълномощие могат да бъдат: адвокатите; родителите, децата или съпругът, юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, други лица предвидени в закон. Съгласно чл. 33 от ГПК посочените пълномощници се легитимират като такива с писмено пълномощно без нотариална заверка на подписите. По отношение на адвокатите това може да бъде адвокатско пълномощно (чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата). В тези случаи не следва да се изисква документ за самоличност на упълномощителя.

С текста на чл. 18, ал. 2 от АПК се регламентира учредяването на представителство от граждани и организации извън посочените в чл. 32 от ГПК. В този случай пълномощниците се легитимират като такива с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите.

С оглед пълнота, следва да се има предвид, че освен представителство по пълномощие, съществува и такова по закон – на родителите спрямо ненавършилите им пълнолетие лица, на настойниците - по отношение на поставените под пълно запрещение лица и т.н. В тези случаи те следва да удостоверят това си качество със съответните документи.

Въпрос: В кои случаи може да се упражнява трудова дейност и да се получава обезщетение за безработица?

Лицата, наети на работа на непълно работно време и получаващи възнаграждение по-малко от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период, получават обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане, докато отговарят на тези условия.

В случаите, при които безработните лица полагат само труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение под минималната работна заплата за страната за съответния период, след намаляването му с разходите за дейността, същите не подлежат на осигуряване и, следователно имат право да получават за същия период и парично обезщетение за безработица.

Въпрос: Какви са последствията за получаващото или получавалото обезщетение за безработица лице, ако уволнението му е признато от съда за незаконно?

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. За възстановяване на получените парични обезщетения за безработица длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица издава разпореждане, което се връчва на лицето чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Разпореждането може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаването му. В същия срок лицето може да възстанови дължимата сума без лихва. След изтичане на този срок дължимата сумата подлежи на принудително събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и върху нея започва да се начислява лихва в размерите по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията за оставане без работа поради незаконно уволнение, осигурителите следва да представят в съответното ТП на НОИ копия от съдебното решение и от платежните документи, с които е изплатено обезщетението на лицето. За неизпълнение на това задължение виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2 000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци се налага и имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за всеки отделен случай.

Въпрос: Как може да се възстанови сума, представляваща надвзето парично обезщетение за безработица?

Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, издава разпореждане за възстановяване на неправилно изплатените парични обезщетения за безработица. В разпореждането за възстановяване на надвзети парични обезщетения за безработица, с изключение на добросъвестно получените, освен размера на надвзетото обезщетение, се начислява и наказателна лихва от датата на неправомерното получаване до датата на издаване на разпореждането.

Разпореждането се връчва на лицето чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му. В същия срок лицето може да погаси дължимите суми по разпореждането - главница и лихва и допълнително начислената до датата на погасяване на задължението лихва, по посочената в разпореждането сметка.

Една от възможностите за погасяване на дълга е изготвянето на погасителен план за разсрочено плащане. В срока за доброволно погасяване лицето заявява, че желае да погаси дълга заедно с начислените до окончателното му погасяване лихви върху него на равни месечни вноски за период, не по-дълъг от 1 година. Ръководителят на съответното ТП на НОИ преценява финансовото състояние на лицето и издава решение по чл. 116, ал. 7, т. 1 от КСО за разсрочено плащане, в което определя размера на вноските и сроковете за внасянето им. При неизпълнение на задълженията за внасяне на вноските от страна на лицето се предприемат мерки за принудително събиране на задължението по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Друг ред за възстановяване на неоснователно получени суми, представляващи надвзети парични обезщетения за безработица, e прихващането им от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване, представляващи обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, пенсия и др.

По този ред от отпуснато парично обезщетение за безработица може да се удържа задължение на лицето, представляващо неправомерно получена пенсия или друго краткосрочно обезщетение.

Ако в 14-дневния срок за доброволно погасяване лицето не е възстановило дължимата сума, не е подало заявление за съставяне на погасителен план за разсрочено погасяване на задължението и няма вземане от държавното обществено осигуряване, от което задължението може да бъде прихванато, дългът се предава на Националната агенция за приходите за принудително събиране по реда на ДОПК.

Въпрос: Как се постъпва в случаите, когато има парично обезщетение за безработица, неполучено от починало лице?

За изплащане на парично обезщетение за безработица, неполучено от починал безработен, всеки от наследниците подава до ТП на НОИ заявление, приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, към което прилага удостоверение за наследници за справка (представя се поне от един от наследниците).

Удостоверението за наследници може да бъде изискано служебно от общината (кметството), която/което е компетентно да го издаде, ако не е представено от наследниците.

Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, заявлението се подава от законния им представител или техния родител/попечител.

Неполученото обезщетение се разпределя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.

Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител или на техния родител/попечител.

Въпрос: Имат ли право на парично обезщетение за безработица лицата, които са работили в други държави - членки на Европейския съюз (ЕС) или на Европейската икономическа зона (ЕИЗ)?

При определяне правото и размера на обезщетение на лице, което е работило на територията на друга държава - членка и има завършени осигурителни периоди или периоди на трудова заетост на нейна територия, същите се вземат предвид, все едно че са завършени на територията на България.

При прилагане правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004, в сила от 01.05.2010 г., удостоверяването на периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост се извършва чрез преносим документ (ПД) U1, който се издава по искане на осигуреното лице и структуриран електронен документ (СЕД) U002, който се разменя между институциите.

В случай, че лицето има придобити осигурителни периоди по законодателството на държава-членка на ЕС, желае да получава обезщетение за безработица по българското законодателство и не се е снабдило предварително с ПД U1 от компетентната институция на държавата-членка, в която е упражнявало трудова дейност, при подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица в ТП на НОИ следва да подаде и заявление за служебно удостоверяване на осигурителните периоди със СЕД U002.

Въпрос: Какъв е редът за възстановяване изплащането на ПОБ при отпадане на обстоятелствата, довели до прекратяване изплащането на обезщетението?

Безработното лице е длъжно да декларира отпадането на всяко обстоятелство, довело до прекратяване изплащането на ПОБ, в срок до 7 работни дни с подаване в ТП на НОИ на заявление по образец, приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. За неспазване на този срок лицето носи административнонаказателна отговорност.

Пример 1:

  • Безработно лице има отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. - 9 месеца. От 01.12.2019 г. лицето започва работа по трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 01.02.2020 г. Ако лицето се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни от тази дата, изплащането на паричното обезщетение, прекратено от 01.12.2019 г. поради започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, се възстановява за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. - 5 месеца, тъй като оставащият към датата на прекратяване - 01.12.2019 г. период от първоначално определения е 5 месеца.

Пример 2:

  • Безработното лице от пример 1 е с прекратена регистрация в Агенцията по заетостта, считано от 01.12.2019 г. Изплащането на паричното обезщетение е прекратено от тази дата. От 01.02.2020 г. лицето отново се е регистрирало като безработно. Изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към тази дата период от първоначално определения, т. е. до 30.04.2020 г.
Въпрос: Какви действия следва да предприеме безработно лице, което по време на получаване на ПОБ придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО?

Тъй като придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, респективно, отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 са обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на ПОБ, лицето следва да уведоми ТП на НОИ в срок до 7 работни дни от настъпване на съответното обстоятелството.

Въпрос: Как се определят размерът и периодът на ПОБ на лицата, чиито правоотношения, възникнали за определен срок или за срок на изпитване, са прекратени с изтичане на срока или преди изтичане на срока за изпитване?

Размерът и периодът на паричните обезщетения за безработица на тези лица се определят по общия ред.

Въпрос: Как се определя размерът на ПОБ на лице, което в периода от 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който се определя размерът на ПОБ: е ползвало платен или неплатен отпуск за бременност и раждане; е ползвало платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2 години; е ползвало неплатен отпуск до 30 работни дни (Забележка: през 2020 г. и 2021 г. до 60 работни дни) през една календарна година; е ползвало платен или неплатен отпуск за временна неработоспособност; е било осигурено за безработица по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна; не е осигурено за безработица?

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

  • за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
  • за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;
  • за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
  • за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

Пример:

До 31.01.2019 г. работеща по трудово правоотношение майка е ползвала отпуск за бременност и раждане и е получавала обезщетение от държавното обществено осигуряване на основание чл. 49 КСО. Доходът, от който е определен размерът на паричното обезщетение за бременност и раждане, е 800 лв. месечно. От 01.02.2019 г. майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете и получава съответното обезщетение. На 01.06.2019 г. майката прекъсва ползването на отпуска и се връща на работа. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода, през който е упражнявала трудова дейност, е 900 лв. месечно. От 01.01.2020 г. на майката е разрешен неплатен отпуск, който се зачита за стаж, а от 06.02.2020 г. трудовото й правоотношение е прекратено.

Периодът, от който се определя размерът на паричното обезщетение за безработица е от 01.02.2018 г. до 31.01.2020 г., а при формиране на осигурителния доход се вземат предвид съответно:

  • за периода от 01.02.2018 г. до 31.01.2019 г. - платен отпуск за бременност и раждане - доходът, от който е определен размерът на паричното обезщетение - 800 лв;
  • за периода от 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г. - платен отпуск за отглеждане на малко дете - 560 лв. (МРЗ) месечно;
  • за периода от 01.06.2019 г. до 31.12.2019 г. - осигуряване върху месечен осигурителен доход 900 лв;
  • за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. - неплатен отпуск, който се зачита за стаж - 610 лв. (МРЗ).

Определен по този ред, осигурителният доход на лицето за 24-месечния период, от който се изчислява размерът на паричното обезщетение за безработица, е 18 750 лв. (12 x 800,00 + 4 x 560,00 + 7 x 900,00 + 610,00), а среднодневният осигурителен доход при 498 работни дни в периода е 37,65 лв. (18 7500 лв./498). Дневното парично обезщетение на безработното лице е 60 на сто от 37,65 лв. - 22,59 лв.

Въпрос: Как се процедира в случаите, когато при подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица лицето не представя всички необходими документи или някой/някои от представените са непълни или неточни?

На всяко регистрирано безработно лице се издава справка за приети, върнати и липсващи документи. Ако в справката има посочени върнати и/или липсващи документи, на лицето се издава и изпраща и уведомително писмо за отстраняване на нередностите, в което се дават кратки описания на констатираните нередности. Уведомителното писмо, се връчва на лицето, съгласно заявения от него начин в подаденото заявление:

  • чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция;
  • по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

Когато в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в ТП на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение се прави въз основа на наличните редовни документи и данните в информационната система на НОИ.

Въпрос: Какви действия следва да предприеме безработно лице, което по време на получаване на ПОБ започне трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава?

Лицето е длъжно да уведоми ТП на НОИ в срок до 7 работни дни от започването на трудовата дейност. Изплащането на ПОБ се прекратява от датата на започване на дейността. Ако упражняването на дейността продължи по-малко от 12 месеца, изплащането на ПОБ се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена в срок до 7 работни дни от прекратяване на дейността. Ако упражняването на дейността продължи 12 или повече от 12 месеца, изплащането на ПОБ не се възстановява, а се прави нова преценка по ново подадено заявление.

Въпрос: Има ли право на ПОБ лице, което е освободено от работа по негово желание/по взаимно съгласие?

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Въпрос: Има ли право на ПОБ лице, което е упражнявало дейност като управител на търговско дружество по договор за управление и контрол?

Лицата, упражняващи дейност като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако за тях са изпълнени останалите законови изисквания, същите имат право на ПОБ

Въпрос: Има ли право на парично обезщетение за безработица (ПОБ) лице, което през 18-месечния период преди прекратяване на осигуряването е ползвало отпуск за бременност и раждане/за отглеждане на дете до 2 години/отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст/продължителен отпуск за временна неработоспособност?

Има право, ако за него са изпълнени всички условия на КСО, тъй като при определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

  • на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
Въпрос: Как се подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО и как се декларира промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица по електронен път?

Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО и деклариране на промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица се подават по електронен път чрез използване на електронните административни услуги „Подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО“ и „Промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица“. За да използват услугите лицата трябва да разполагат с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК) на подателя, издаден от НОИ.

Услугите са достъпни по един от следните начини:

  • чрез рубрика Е-услуги и справки/Онлайн административни услуги на НОИ/е-Парични обезщетения за безработица/Подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО или Промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица;
  • на следния интернет адрес. 

Визуализира се описание на услугата, с което желаещите да я ползват е добре да се запознаят, преди да преминат към попълване на електронната форма. След попълване и проверка за верността на данните лицата, които притежават КЕП, подават своето заявление/декларация след натискане на бутон „Подпиши“, a тези, които притежават ПИК, издаден от НОИ, подават своето заявление/декларация след натискане на бутон „Идентификация“.

Паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, или на упълномощено от него длъжностно лице.