Въпрос: Кога се издава болничен лист за провеждане на профилактика и рехабилитация по програмата на Националния осигурителен институт?

На основание чл. 35, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) болничен лист следва да се издава само на временно неработоспособен осигурен, чието заболяване е показано за провеждане на рехабилитация.

Болничен лист на лице с хронично заболяване със запазена работоспособност не се издава. В този случай профилактиката и рехабилитацията се провеждат за сметка на друг законоустановен отпуск (чл. 35, ал. 2 НМЕ).

Въпрос: Кога се издава болничният лист?

Болничният лист се издава в деня, в който се установи временна неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на временната неработоспособност е по-късна от датата на издаването му, т.е. не се допуска предварително издаване на болничен лист.

Изключения се допускат за следните случаи:

  • когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето;
  • когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето.
Въпрос: Може ли да се издаде болничен лист за минало време?

Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед задължително подробно се мотивират в амбулаторния лист и се отбелязват в графа „Бележки“ на болничния лист. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените два, съответно 10 дни.

Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и амбулаторния лист се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6 месеца – от ЛКК, а за повече от 6 месеца – след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.

Важно е при издаването на болничен лист за минало време на ред „Бележки“ да се впише необходимата бележка (например: „Издава се за минало време“; „Издава се за лечение/изследване в чужбина“ и др.).

Въпрос: Колко болнични листове следва да се издадат на лице, което работи при различни работодатели?

На осигурените лицата, които работят при повече от един работодател/осигурител се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях.

Важно е да се знае, че данните във всички екземпляри на болничния лист трябва да са едни и същи. Когато болничните листове са издадени от ЛКК екземплярите се извеждат под един и същ номер в Книгата за решенията на ЛКК.

На ред „Бележки“ в болничния лист се вписва бележка с текст „Болничният лист се издава за повече от един работодател/осигурител“ и се вписва и броят на работодателите/осигурителите, за които е издаден.

Когато осигуреното лице работи при един работодател/осигурител по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване се издава само един болничен лист.

Въпрос: Как се издава болничен лист за трудова злополука?

При злополука лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на злополуката.

При съмнения за трудова злополука, на ред „Бележки“ в болничния лист се вписва бележка с текст „За доказване с разпореждане на ТП на НОИ“, а при съмнение за професионална болест – „За доказване с експертно решение на ТЕЛК“.

Въпрос: Кога болничният лист се обозначава като „първичен“ и кога като „продължение“?

В указанията за попълване на болничния лист към Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им е записано, че първият болничен лист при всяко ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност се обозначава като „Първичен“, а следващите за непосредствено продължаване на временната неработоспособност – като „Продължение“. Когато непосредственото продължаване на временната неработоспособност се обуславя от заболяване, което не е свързано с предходното, за което дотогава е получаван отпуск по болест, издаденият болничен лист за новото заболяване се обозначава като „Първичен“.

Въпрос: Колко дни временна неработоспособност има право да издава лекуващия лекар?

Съгласно чл. 13 от Наредбата за медицинската експертиза болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 календарни дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 календарни дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. В посочените 14 дни, съответно 40 дни, не се включват дните за временна неработоспособност поради карантина (причина за неработоспособност с код 12).

След изтичането на отпуска от 14 дни без прекъсване или 40 дни с прекъсване в една календарна година, лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност, насочва осигуреното лице към ЛКК за издаване на болничен лист.

Допустимо е издаване на болничен лист за временна неработоспособност еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина за повече от 14 дни непрекъснато при следните случаи:

  • При издаване на болнични листове с причина 11, 12, 14, 15, 16 ,17, 18, 20 и 25 (бацило/паразитоносителство, карантина, бременност, майчинство, трудоустрояване, придружаване на дете до 3-год. възраст в болнично заведение).
  • При издаване на болнични листове само с режим болничен и с код на причината различен от 26 и 27 (придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст).
  • При издаване на болнични листове с код на причина 26 едновременно с бележка „За гледане на дете под карантина“ или с бележка „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение от ръководителя на лечебното заведение“.
  • При издаване на болнични листове с код на причина 27 едновременно с бележка „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение от ръководителя на лечебното заведение“.

В 40 календарни дни отпуск поради временна неработоспособност, разрешени на осигуреното лице с прекъсване в календарната година, не се включват дните по еднолично издадени болнични листове:

  • с причина 11, 12, 14, 15, 16 ,17, 18, 20 (бацило/паразитоносителство, карантина, бременност, майчинство, трудоустрояване);
  • само за режим болничен с код на причината различен от 26 и 27.

Обръщаме внимание, че дните по болничните листове, издадени за гледане на болен член от семейството както и дните за гледане на здраво дете посещаващо детско заведение поставено под карантина, независимо от мястото където то се провежда (в дома или в лечебно заведение за болнична помощ), се включват в посочените 40 дни.

Въпрос: Колко дни временна неработоспособност има право да издава ЛКК?

Лекарските консултативни комисии разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни, но за не повече от 30 календарни дни еднократно.

Допустимо е издаване на болничен лист за временна неработоспособност от ЛКК за повече от 30 дни при следните случаи:

  • При издаване на болничен лист за минало време. В този случай на ред „Бележки“ е необходимо да се попълни бележка с текст „Издава се за минало време“;
  • При издаване на болничен лист за проведено лечение в чужбина. В този случай на ред „Бележки“ е необходимо да се попълни бележка с текст „Издава се за лечение/изследване в чужбина“;
  • При издаване на болничен лист за трудоустрояване - причини с код 16, 17, 18, 19 и 20;
  • При издаване на болничен лист за проведено болнично лечение (посочени дни в болничен режим) в комбинация с друг режим, като дните в останалия/останалите режими не могат да бъдат повече от 30 дни.

В 180-те календарни дни се включват и дните по предхождащия/предхождащите еднолично издаден/и болничен лист/болнични листове от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, но не се включват 135-те календарни дни от отпуска поради бременност и раждане, както и дните за временна неработоспособност поради карантина.

Въпрос: Задължително ли е вписването на номер и дата на решението на ЛКК в болничния лист, при издаването му от ЛКК?

Да, при болничен лист издаден от ЛКК задължително, в съответното поле на болничния лист, се вписват номер и дата на решението на ЛКК (номера е от Книга за решенията на ЛКК).

Недопустимо е датата на решението на ЛКК да е по-късна от датата на издаване на болничния лист.

Въпрос: В кои случаи болничните листове се издават само след експертно решение на ТЕЛК?

Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване (180 календарни дни) или 12 месеца (360 календарни дни) с прекъсване в 2 предходни години и в годината на боледуването, отпуск се разрешава и болнични листове се издават само след контролен преглед на ТЕЛК (постановено експертно решение) на всеки 2 месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.

Обръщаме внимание, че в 180-те дни за временна неработоспособност без прекъсване и в 360-те дни за временна неработоспособност с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването не се включват 135-те дни от отпуска поради бременност и раждане, както и дните за временна неработоспособност поради карантина.

По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че лицето ще възстанови работоспособността си през следващите 6 месеца.

Важно е да се знае, че не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

Въпрос: Прекъсват ли почивните и празничните дни времената неработоспособност?

В разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза е регламентирано, че неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Прекъсване на временната неработоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващият лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Това обстоятелство се отразява съответно в амбулаторен лист, медицински протокол на ЛКК или експертно решение по реда на правилника по чл. 109 от Закона за здравето (ЗЗ).

Необходимо е да се има предвид, че цитираната разпоредба регламентира компетентността на здравните органи за издаване на болнични листове. От посочената разпоредба следва, че е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, когато са издадени два болнични листове за временна неработоспособност, по единия от които отпускът изтича непосредствено преди почивните или празничните дни, или другия законоустановен отпуск, а по другия болничен лист, макар и първичен, започва непосредствено след тях и сборът от дните в отпуск е повече от 14 дни.

Обръщаме внимание, че дните за временна неработоспособност поради карантина не се включват в 14-те дни непрекъснат отпуск по болест разрешен еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина.

Неправилно е издаден и болничен лист след празничен или почивен ден, когато преди този ден лицето е било във временна неработоспособност със същата диагноза и съответния празничен/почивен ден не е включен в болничния лист.

Въпрос: Как следва да се издаде болничен лист за временна неработоспособност при болнично лечение, както и в случаите, в които се налага лечението на лицето да продължи в дома?

Болничен лист за болнично лечение се издава задължително от деня на постъпването в лечебното заведение за болнична помощ, независимо дали преди това осигуреното лицето има издаден друг болничен лист.

Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина.

В случаите, в които след болничното лечение осигуреното лице се нуждае и от домашно лечение, при изписването му от лечебното заведение се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 календарни дни за домашно лечение.

Болничният лист се издава в деня на изписването от лечебното заведение за болнична помощ. Болничният лист се отразява в историята на заболяването, в медицинския протокол на ЛКК и в епикризата като се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.

Въпрос: Издава ли се болничен лист за временна неработоспособност на лице, на което ТЕЛК/НЕЛК е определила 50 и над 50 процента трайно намалена работоспособност?

Съгласно чл. 12, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза не се издава болничен лист за временна неработоспособност за заболяване, за което ТЕЛК или НЕЛК е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Изключения се допускат, когато са налице обективни данни за обостряне на заболяването, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване, при които е констатирана временна неработоспособност.

Въпрос: При издаване на болничен лист необходимо ли е вписване на бележка и при кои случаи тя е задължителна?

На ред „Бележки“ на болничния лист се вписват различни обстоятелства, необходими за доизясняване на някои данни, свързани с изискванията на Наредбата за медицинската експертиза и Наредбата за трудоустрояване.

В Наредбата за медицинската експертиза в чл. 8, ал. 1; чл. 9, ал. 4; чл. 11, ал. 4; чл. 15, ал. 2; чл. 22; чл. 40, ал. 1 са регламентирани някои от случаите, в които е задължително да се впише необходимата бележка. Бележките по тези и други възникващи в практиката случаи са посочени в указанията за попълване на болничния лист към Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

Въпрос: Каква бележка трябва да се попълва при издаване на болничен лист за гледане на болно дете до 18-годишна възраст?

При издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, в зависимост от конкретния случай, при необходимост от номенклатурата на бележките, които са посочени в указанията за попълване на болничния лист към Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, се избира съответната бележка:

  • при издаване на болничен лист от лечебно заведение за извънболнична помощ за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст на ред „Бележки“ се попълва „Гледане на болен член от семейството у дома“;
  • при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ на реда „Бележки“ задължително се попълва „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение на ръководителя на лечебното заведение“;
  • при издаване на болничен лист за придружаване на дете до 3-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ, на ред „Бележки“ се попълва „Гледане на болно дете до 3-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ“;
  • при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, поради заразна болест или карантина на детето, на ред „Бележки“ се попълва „За гледане на дете под карантина“;
  • при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст за изследване се вписва бележка - „За придружаване на член от семейството за консултация и изследване“.
Въпрос: Каква бележка трябва да се попълва при издаване на болничен лист за гледане на болен над 18-годишна възраст?

При издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст, в зависимост от конкретния случай, се попълва една от следните бележки:

  • при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст в лечебно заведение за болнична помощ, на ред „Бележки“ задължително се попълва „Гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ по заключение на ръководителя на лечебното заведение“;
  • при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст у дома, на ред „Бележки“ се попълва „ Гледане на болен член от семейството у дома“;
  • при издаване на болничен лист за придружаване на болен над 18-годишна възраст издаден за провеждане на изследване/консултация, необходимата бележка е „За придружаване на член от семейството за консултация и изследване“.
Въпрос: В кои случаи при издаване на болничен лист се вписват бележките „За гледане на дете“ и „За гледане на дете по чл. 167 от КТ“?

В случаите на тежко заболяване или смърт на майката на детето, настъпило в периода на остатъка от раждането до 135-ия ден, на лицето (баща, баба, дядо или настойник), което ще ползва отпуск по чл. 167 от Кодекса на труда (КТ) се издава и болничен лист. На ред “Бележки“ в болничния лист задължително се вписва бележка с текст “За гледане на дете по чл.167 от КТ”.

Въпрос: Може ли на снаха да се издаде болничен лист за гледане на болна свекърва като за родствена връзка на ред „Бележки“ се впише “Лице по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД”?

Неправилно е да се издават болнични листове за гледане на лица над 18 годишна възраст, които не са членове на семейството на осигуреното лице, като за родствена връзка се попълва “Лице по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД”. Тази родствена връзка е специфична и се отнася само за случаите, в които болничния лист се издава за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

По смисъла на определението, дадено в чл. 45, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване относно право на парично обезщетение, за членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи (баща, майка, баба, дядо) и низходящи (деца, внуци, правнуци) по права линия, съпругът и съпругата. Свекървата не е роднина по възходяща или низходяща права линия на снахата, поради което снахата няма право на болничен лист за нейното гледане.

Въпрос: Как се издават болничните листове за бременност и раждане?

Издаването на болничните листове за бременност и раждане е уредено в чл. 26 ÷ 30 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).

Отпускът поради бременност и раждане е в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:

  1. за 45 календарни дни преди раждането. Началото на отпуска за бременност се определя от предполагаемата според медицинските критерии дата на раждането и болничният се издава за 45 дни преди тази дата от съответния лекар, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
  2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането. Ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар на родилката;
  3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист) - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката. В случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение - болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете. Когато детето почине, дадено е за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42 дни от раждането му, този болничен лист не се издава.

На основание чл. 26, ал. 3 от НМЕ, през време на отпуска по бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини.

Въпрос: При издаване на болничен лист за 45 календарни дни преди раждане, терминът на раждането включва ли се в периода на отпуска от 45-те календарни дни?

Терминът на раждането е предполагаемата дата на раждане, затова като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която отпускът е за 45 календарни дни преди раждането, терминът на раждането не се включва в периода на този отпуск.

Въпрос: Как се издават болничните листове при преждевременно раждане?

Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск поради бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като на ред „Бележки“ се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.

В случаите, при които осигурената няма право на отпуск за времето след 42-ия ден от раждането, се издава болничен лист само за неизползвания отпуск поради бременност.

Въпрос: Как се издават болничните листове на бременна, която не се е явила своевременно за получаването им?

В случай, че бременната не се е явила своевременно за оформяне на отпуска си поради бременност, но има определен термин на раждане, болничният лист се издава, както следва:

  • ако до явяването й при лекаря е работила - само за времето от датата на прекратяване на работата до термина на раждането. Болничният лист се издава след представяне на служебна бележка от работодателя, в която е отразена датата до която е работила;
  • ако до явяването й при лекаря не е работила - за целия период от 45 дни, предхождащ термина на раждането.

Когато осигурената е родила, без да е имала определен термин и без оформен отпуск поради бременност, временната неработоспособност се оформя, както следва:

  • за целия период от 45 дни преди раждането, ако не е работила - болничният лист се антидатира и се издава за целия период до датата на раждането от лекаря, водил раждането, или от личния лекар, ако раждането е станало без медицинско наблюдение;
  • ако е работила през част от периода от 45 дни, предхождащ раждането, а през останалия период не е работила, болничният лист се издава за времето от прекратяването на работата й до датата на раждането - след представяне на служебна бележка от работодателя й;
  • ако до раждането бременната е работила, болничен лист за бременност не се издава.
Въпрос: Как се издават болничните листове при преносена бременност?

Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Този болничен лист се издава след раждането от лекаря, които е водил наблюдението на бременната.

Въпрос: Кога се издава болничния лист за раждане?

Болничният лист за раждане се издава от датата, на която е станало раждането, като винаги се разрешават 42 дни отпуск независимо от това, дали детето е мъртвородено, починало, или е дадено за осиновяване или в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42-ия ден от раждането.

Въпрос: Кога се прекратява отпуска за бременност и раждане?

Когато детето почине, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или е дадено за осиновяване след 42-ия ден от раждането, отпускът по третия болничен лист се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена, срокът на временната неработоспособност се продължава по общия ред, като обстоятелството, че неработоспособността е вследствие на раждането, задължително се отразява на реда за бележки в болничния лист (бележка: „Неработоспособността на майката е вследствие на раждането.“).

Въпрос: Как се процедира и какви болничните листове се издават при смърт или тежко заболяване на майката, настъпили в периода на остатъка от раждането до 135-ия ден?

Когато това обстоятелство настъпи през периода на остатъка от раждането до 135-ия ден, на лицето, което ще ползва отпуска се издава болничен лист. Болничният лист може да се издаде за период не по-дълъг от остатъка от раждането до 135-ия ден. Процедурата по неговото издаване е следната:

1. При тежко заболяване на майката, поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност, ЛКК на лечебното заведение, което осъществява лечението и наблюдението на майката, издава протокол. Протоколът следва да съдържа трите имена на майката, пълната диагноза на заболяването й, срока (от - до) за целия период, за който майката не може да се грижи за детето, трите имена и датата на раждане на детето и повода за освидетелстването - ползване на отпуск по чл. 167 от Кодекса на труда (КТ). Протоколът на ЛКК се съставя в два екземпляра, единият от които се предоставя на майката, а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска по чл. 167 КТ (баща, баба или дядо). Протоколът на ЛКК се извежда в книгата за решенията на ЛКК. Ако възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в определения от ЛКК срок, той се продължава с нов протокол на ЛКК след ново освидетелстване.

На лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, се издава болничен лист. Болничният лист се издава за периода определен от ЛКК в цитирания протокол, от личния лекар на детето или от личния лекар на лицето, което ще ползва отпуска по чл. 167 КТ, въз основа на следните документи:

  • протокол на ЛКК;
  • декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване.

2. При смърт на майката, на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ (баща, баба или дядо), се издава болничен лист за временна неработоспособност в размер на разликата от деня на смъртта на майката до изтичане на остатъка от раждането до 135-ия ден. Болничният лист се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, въз основа на следните документи:

  • акт за смъртта на майката;
  • декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване.

Когато отпускът се ползва от настойник болничният лист се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на настойника, като периодът се изчислява спрямо датата за назначаването му за настойник, въз основа на:

  • документ за настойничество;
  • акт за смъртта на двамата родители.
Въпрос: Как се коригират допуснати технически грешки в болничен лист?

Допуснати технически грешки може да се установят:

  1. Преди подаване на удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО.
  2. След подаване на удостоверение съгласно приложение № 9, но преди изплащане на обезщетение.

За случаите по т. 1 работодателят/осигурителят следва да върне хартиения екземпляр на болничният лист на осигуреното лице, което да го представи на органа, който го е издал за отстраняване на допуснатите технически грешки. Корекцията се прави като болничния лист, издаден на хартия и данните от него, подадени в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им се анулират, след което се издава нов болничен лист с попълнени коректни данни.

За случаите по т. 2 съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт информира работодателя/осигурителя, които следва да върне хартиения екземпляр на болничният лист на осигуреното лице. Процедурата продължава по аналогия на описания за т. 1 ред.

Недопустимо е анулиране само на данните, подадени за Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, без да се анулира хартиения екземпляр на болничния лист.

Въпрос: Как се процедира, когато болничния лист е издаден в нарушение на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза?

В зависимост от нарушението, се извършва преценка от служителите на териториалното поделение на НОИ за предприемане на едно от следните действия:

  • Изпращане на писмо до работодателя/осигурителя за връщане на болничния лист за анулиране от органа медицинската експертиза, който го е издал и издаване на нов болничен лист с коректни данни. В този случай задължително се изисква съгласието на осигуреното лице.
  • Обжалване на болничния лист по реда на чл. 112 от Закона за здравето.

Наредбата за медицинската експертиза с чл. 54, ал. 1 дава възможност на органът, издал неправомерно болничен лист, да го анулира до изплащане на обезщетение по него. Във връзка с цитираното правомощие обръщаме внимание, че това може да стане само при условие, че лицето на което е издаден този болничен лист не възразява. Съгласието се удостоверява в писмен вид и се съхранява в лечебното заведение, анулирало болничния лист. Следователно недопустимо е болничен лист, който се обжалва, да се анулира от органа на медицинската експертиза, който го е издал, без съгласието на осигуреното лице. При решение за предприемане на подобно действие органът на медицинската експертиза следва да:

  • анулира хартиения екземпляр на болничния лист и данните от него, подадени в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им;
  • уведоми всички заинтересованите страни за предприетите действия във връзка с чл. 91, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.