Наследствени пенсии (чл. 82 от КСО)

Личните пенсии по част I от КСО могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии.

Отказът от наследство не лишава лицата от наследствени пенсии, както и получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите при следните условия:

1. 1. Децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

За неработоспособни се считат наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца.

При осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя.

При прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители и обратно.

Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст са:

• ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета, действал до 01.08.2016 г., а от същата дата - по Закона за предучилищно и училищно образование, както и социални учебно-професионални заведения, създадени с ПМС № 63 от 1991 г. за образуване на социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност, независимо от степента и формата на обучение. Те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;
• лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон. Те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация;
• лица, които учат в чужбина. Те установяват това обстоятелство с:

а) оригинален документ, издаден от учебно заведение на държава извън държавите-членки на Европейския съюз, на Европейската икономическа зона (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн) и Швейцария, оформен в съответствие с разпоредбите на двустранните международни договори, по които Република България е страна, или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., а когато не са приложими тези разпоредби – е преминал процедурата по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. Документи, издадени от едно и също учебно заведение, се изискват оформени по този ред само при първоначалното им представяне. Документът трябва да е преведен на български език по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, с изключение на случаите, при които разпоредбите на международен договор в областта на социалната сигурност, по който Република България е страна, предвиждат друго;

б) документ, издаден от учебно заведение в държава-членка на Европейския съюз, на Европейската икономическа зона (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн) и Швейцария, който е оригинален документ или електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис на учебното заведение или електронно генериран документ, за който учебното заведение е предоставило възможност за верификация на неговата интернет страница, снабдена с удостоверение за автентичност на уебсайт по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като верността на данните, вписани в документа, е удостоверена по този ред.

За учащи се считат и лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години.

Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса.

Лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи.

Лицата, които са прекъснали обучението си поради слаб успех или незаверен семестър, не се считат за учащи и нямат право на наследствена пенсия от началото на прекъснатия семестър, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора. Лицата, които са отписани/отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора, а ако такава не е посочена – от датата на заповедта.

2. Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО) или преди тази възраст, ако е неработоспособен.

Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

3. Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО) и не получават лична пенсия.
4. Родителите на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната имат право на наследствена пенсия за военна инвалидност, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия от починало дете по време на операция или мисия извън територията на страната.
5. Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и наследствената пенсия от починало дете по време на наборна военна служба.
6. Родителите на курсанти и школници от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпване на смъртта, имат право на наследствена военноинвалидна пенсия, независимо от възрастта им.

Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва:

1. при един наследник - 50 на сто;
2. при двама наследници - 75 на сто;
3. при трима и повече наследници - 100 на сто.

Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях.

При смърт на двамата родители (осиновители) децата имат право на наследствена пенсия, която се определя от сбора на пенсиите на починалите.