Пенсии за осигурителен стаж и възраст

I. ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ

1. КАКВИ СА УСЛОВИЯТА, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ ЕДНО ЛИЦЕ, ЗА ДА ПРИДОБИЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ?

За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31.12.2019 г., осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж, както е показано в таблицата.

УСЛОВИЯ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ (чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО)
година на пенсиониране	жени		мъже
година на пенсиониране	възраст	стаж	възраст	стаж
2020	61 г. 6 м.	35 г. 10 м.	64 г. 3 м.	38 г. 10 м.
2021	61 г. 8 м.	36 г.	64 г. 4 м.	39 г.
2022	61 г. 10 м.	36 г. 2 м.	64 г. 5 м.	39 г. 2 м.
2023	62 г.	36 г. 4 м.	64 г. 6 м.	39 г. 4 м.
2024	62 г. 2 м.	36 г. 6 м.	64 г. 7 м.	39 г. 6 м.
2025	62 г. 4 м.	36 г. 8 м.	64 г. 8 м.	39 г. 8 м.
2026	62 г. 6 м.	36 г. 10 м.	64 г. 9 м.	39 г. 10 м.
2027	62 г. 8 м.	37 г.	64 г. 10 м.	40 г.
2028	62 г. 10 м.	37 г.	64 г. 11 м.	40 г.
2029	63 г.	37 г.	65 г.	40 г.
2030	63 г. 3 м.	37 г.	65 г.	40 г.
2031	63 г. 6 м.	37 г.	65 г.	40 г.
2032	63 г. 9 м.	37 г.	65 г.	40 г.
2033	64 г.	37 г.	65 г.	40 г.
2034	64 г. 3 м.	37 г.	65 г.	40 г.
2035	64 г. 6 м.	37 г.	65 г.	40 г.
2036	64 г. 9 м.	37 г.	65 г.	40 г.
2037	65 г.	37 г.	65 г.	40 г.

В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, то от 01.01.2020 г. преценка правото на пенсия се извършва по условията, показани в следващата таблица.

УСЛОВИЯ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ (чл. 68 ал. 3 от КСО)
година на пенсиониране	възраст (жени и мъже)	минимален действителен осигурителен стаж (жени и мъже)
2020	66 г. 6 м.	15 години
2021	66 г. 8 м.	15 години
2022	66 г. 10 м.	15 години
2023	67 г.	15 години

Правото на пенсия не се погасява по давност. Лицата, които в предходна година са изпълнили условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще могат да се пенсионират във всеки следващ момент по вече изпълнените условия и през следващите години, независимо от това дали има промени в условията за пенсиониране. Вземането на пенсия се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.

Предвиденото плавно увеличаване и постепенно изравняване на пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за жените и мъжете следва да завърши при навършването на 65-годишна възраст и за двата пола през 2037 г. След това, възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО ще се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота, съгласно чл. 68, ал. 5 от КСО.

Изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 2 от КСО за работещите при условията на трета категория труд също нараства с по два месеца годишно за жените и мъжете до достигане през 2037 г. на 37 години за жените и 40 години за мъжете.

В разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО също е заложено изискуемата възраст да се увеличава плавно, като нараства с по два месеца годишно до достигане на 67 години за жените и мъжете през 2023 г.

С разпоредбата на чл. 68а от КСО е създадена възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, имащи изискуемия по чл. 68, ал. 2 от КСО осигурителен стаж, като същите могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Лицата, на които е отпусната пенсия по този ред, нямат право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1, 2, 3 и 4 от КСО.

2. СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ И ЗА КОИ ЛИЦА СЕ ОТНАСЯТ

Изключение от общия принцип за пенсиониране осигурителният кодекс прави за следните категории лица:

военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България;
държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги;
държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт;
следователите и младшите следователите с положен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г.;
държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване“;
офицерите и сержантите от „Национална служба за охрана“;
държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”;
служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи;
служителите на длъжност "водолаз" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи.

От 01.01.2020 г. посочените осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 от КСО, следва да отговарят на изискване за възраст и осигурителен стаж по приложената таблица:

Година на пенсиониране	Жени и мъже - Право по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО		Жени и мъже - Право по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО
	възраст	стаж специален/общ	възраст	стаж специален
2020	53 г. и 6 м.	18/27	43 г. и 6 м.	15
2021	53 г. и 8 м.	18/27	43 г. и 8 м.	15
2022	53 г. и 10 м.	18/27	43 г. и 10 м.	15
2023	54 г.	18/27	44 г.	15
2024	54 г. и 2 м.	18/27	44 г. и 2 м.	15
2025	54 г. и 4 м.	18/27	44 г. и 4 м.	15
2026	54 г. и 6 м.	18/27	44 г. и 6 м.	15
2027	54 г. и 8 м.	18/27	44 г. и 8 м.	15
2028	54 г. и 10 м.	18/27	44 г. и 10 м.	15
2029	55 г.	18/27	45 г.	15

Военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж, както следва:

От 01.01.2020 г. - при навършване на възраст 53 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (чл. 69, ал. 1 от КСО).
От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, а така също и следователите и младши следователите с положен осигурителен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г., придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж, както следва:

От 01.01.2020 г. - при навършване на възраст 53 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи за времето до 09.08.2016 г. (чл. 69, ал. 2 от КСО).
От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

Държавните служители от Държавна агенция “Национална сигурност” придобиват право на пенсия при изискваща се възраст и осигурителен стаж, както следва:

От 01.01.2020 г. - при навършване на възраст 53 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 2 (чл. 69, ал. 3 от КСО).

От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта ще се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

Лицата по ал. 1, 2 и 3 на чл. 69 от КСО, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия от 01.01.2020 г. при навършване на възраст 43 години и 6 месеца и 15 години на тези длъжности. От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта ще се увеличава с по два месеца до достигане на 45-годишна възраст.

Държавните служители от Държавна агенция "Разузнаване" придобиват право на пенсия от 01.01.2020 г. при навършване на възраст 53 години и 6 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" (ЗДАР), на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3 (чл. 69, ал. 5 от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта ще се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

Във връзка с преценка правото на пенсия следва да се има предвид, че на основание § 2, ал. 1-2 от ПЗР на ЗДАР агенцията е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба (НРС).

Офицерите и сержантите от Национална служба по охрана придобиват право на пенсия от 01.01.2020 г. при навършване на възраст 53 години и 6 месеца при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени по Закона за Националната служба за охрана, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3 (чл. 69, ал. 5а от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст.

Служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 01.01.2020 г. при навършване на възраст 53 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени в системата на гражданска защита (чл. 69, ал. 6 от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с 2 месеца до навършване на 55-годишна възраст.

Служителите на длъжност “водолаз” в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия от 01.01.2020 г. при навършване на възраст 43 години и 6 месеца и 15 години на длъжност "водолаз" в тази дирекция (чл. 69, ал. 7 от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с два месеца до навършването на 45-годишна възраст.

Осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО може да допълва осигурителния стаж по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 на чл. 69 от КСО.

Право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1-9 от КСО имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по чл. 69, ал. 1-3, 5 и 5а от КСО, лицата, които са били на длъжностите по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО, и служителите, които са извършвали дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО.

3. ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ОТ БАЛЕРИНИ, БАЛЕТИСТИ И ТАНЦЬОРИ С ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ В КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ

От 01.01.2020 г. лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 43 години и 6 месеца. От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта за тези лица се увеличава с по 2 месеца до достигане на 45-годишна възраст, както е показано в следната таблица:

УСЛОВИЯ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ (чл. 69а от КСО)
година на пенсиониране	възраст (жени и мъже)	минимален действителен осигурителен стаж на тези длъжности (жени и мъже)
2020	43 г. 6 м.	25 години
2021	43 г. 8 м.	25 години
2022	43 г. 10 м.	25 години
2023	44	25 години
2024	44 г. 2 м.	25 години
2025	44 г. 4 м.	25 години
2026	44 г. 6 м.	25 години
2027	44 г. 8 м.	25 години
2028	44 г. 10 м.	25 години
2029	45 г.	25 години

Културни организации по смисъла на чл. 69а КСО са организациите, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, както и всяка друга структура съгласно § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на закона, чийто статут на културна организация е удостоверен от Министерството на културата.

При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж до 31.12.1999 г. включително, положен на длъжности "балерини", "балетисти", „балерини солисти“ и „балетисти солисти, попада в условията на т. 66к от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Осигурителният стаж е от първа категория труд и се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, като 3 години осигурителен стаж се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

От 01.01.2000 г. до 31.12.2010 г. осигурителният стаж на длъжност "балерина", "балетист" или "танцьор" в културни организации е от втора категория труд на основание чл. 2, т. 42 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория труд.

След отмяната на чл. 2, т. 42 от НКТП, считано от 01.01.2011 г. трудът на този кръг лица е от трета категория. От същата дата е създадена разпоредбата на чл. 69а от КСО, която създава възможност за ранно пенсиониране при придобити 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации.

От 05.08.2011 г. осигурителния стаж по чл. 69а се превръща като 4 години се зачитат за 5 години осигурителен стаж от трета категория, на основание разпоредбата на ал. 9 в чл. 104 от КСО (обн., ДВ, бр. 60/5.08.2011 г.). Независимо от превръщането на стажа за определяне на размер на пенсията, осигурителният стаж, положен на длъжност „балерина, балетист или танцьор“ в културни организации е от трета категория труд.

II. ПЕНСИИ ЗА РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ

1. КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ НА ЛИЦА, РАБОТИЛИ ПРИ ТЕЖКИ И ВРЕДНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД?

Считано от 01.01.2000 г., всички лица, които работят при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. Осигурителните вноски за професионалните пенсионни фондове са изцяло за сметка на осигурителите (работодателите).

До 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили при тежки и вредни условия на труд придобиваха право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО по реда на § 4 от ПЗР на КСО.

От 1 януари 2016 г. правилата за придобиване право на пенсия от ДОО на лицата, работещи при условията на първа и/или втора категория труд са уредени в чл. 69б от КСО. От 01.01.2018 г. изискванията на разпоредбите на чл. 69б от КСО са:

1. Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Изискващата се възраст за 2020 г. е 49 години и 4 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете.

2. Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Изискваща се възраст за 2020 г. е 54 години и 4 месеца за жените и 58 години и 6 месеца за мъжете.

3. Лицата, които до 31 декември 2015 г. имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 от КСО, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените. От 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за мъжете и за жените. Изискващата се възраст за 2020 г. е 47 години и 10 месеца за жените и 52 години и 10 месеца за мъжете.

4. Ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. От 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50-годишна възраст за мъжете и жените. Изискващата се възраст за жени и мъже за 2020 г. е 45 г. и 10 м.

Пенсия по т. 1-4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.

За преценяване правото на пенсия по т. 2 осигурителния стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

Когато лицата, работещи при условията на първа и/или втора категория труд, които не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО, поискат да им бъде отпусната пенсия от ДОО по т. 1-4, едновременно със заявлението за отпускане на пенсия те подават и заявление обр. УП-23, с който искат средствата по индивидуалната им партида в професионален пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на НОИ до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо пенсионноосигурителния фонд, в който лицето е осигурено, едновременно с подаването на заявлението за отпускане на пенсия от ДОО. В седемдневен срок от отпускане на пенсията, териториалното поделение на НОИ изпраща заявлението на пенсионноосигурителното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си по реда на чл. 4в от КСО. В тези случаи пенсионноосигурителното дружество превежда средствата във фонд „Пенсии“ на ДОО в едномесечен срок от получаване на заявлението. Когато в индивидуалната партида няма натрупани средства, пенсионоосигурителното дружество уведомява НОИ.

Заявление обр. УП-23 се подава лично или от лице, упълномощено с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което се представя заедно със заявлението.

Специфичното тук е, че се създава правна възможност за осигурените лица да упражнят правото си на избор еднократно да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО, като по този начин упражняват избора си за вида на пенсията, която ще получават – пенсия в пълен размер от ДОО, определена на разходопокривен принцип или на по-късен етап - когато придобият право по чл. 168 от КСО на срочна пенсия за ранно пенсиониране от ППФ. Последната се определя на капиталопокривен принцип, съобразно натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето. Придобилите право на срочна пенсия от ППФ по реда на чл. 168 от КСО, могат да се възползват от правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от ДОО, само при условие, че преди това са избрали да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО след 31.12.2017 г. е показано по години в следната таблица:

Година на навършване на възрастта по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО при наличието на определения осигурителен стаж за I-ва и II-ра категория труд.
за година	Жени		Мъже
за година	възраст I-ва категория	възраст II-ра категория	възраст I-ва категория	възраст II-ра категория
стаж/сбор	10 г./94 т.	15 г./94 т.	10 г./100 т.	15 г./100 т.
2020	49 г. и 4 м.	54 г. и 4 м.	53 г. и 6 м.	58 г. и 6 м.
2021	49 г. и 8 м.	54 г. и 8 м.	53 г. и 8 м.	58 г. и 8 м.
2022	50 г.	55 г.	53 г. и 10 м.	58 г. и 10 м.
2023	50 г. и 4 м.	55 г. и 4 м.	54 г.	59 г.
2024	50 г. и 8 м.	55 г. и 8 м.	54 г. и 2 м.	59 г. и 2 м.
2025	51 г.	56 г.	54 г. и 4 м.	59 г. и 4 м.
2026	51 г. и 4 м.	56 г. и 4 м.	54 г. и 6 м.	59 г. и 6 м.
2027	51 г. и 8 м.	56 г. и 8 м.	54 г. и 8 м.	59 г. и 8 м.
2028	52 г.	57 г.	54 г. и 10 м.	59 г. и 10 м.
2029	52 г. и 4 м.	57 г. и 4 м.	55 г.	60 г.
2030	52 г. и 8 м.	57 г. и 8 м.	55 г.	60 г.
2031	53 г.	58 г.	55 г.	60 г.
2032	53 г. и 4 м.	58 г. и 4 м.	55 г.	60 г.
2033	53 г. и 8 м.	58 г. и 8 м.	55 г.	60 г.
2034	54 г.	59 г.	55 г.	60 г.
2035	54 г. и 4 м.	59 г. и 4 м.	55 г.	60 г.
2036	54 г. и 8 м.	59 г. и 8 м.	55 г.	60 г.
2037	55 г.	60 г.	55 г.	60 г.

Когато лице има осигурителен стаж от различни категории труд, стажът от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.

2. КАКВИ ПРАВА ДАВА ОСИГУРЯВАНЕТО В ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД?

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от КСО осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:

срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране при условията на чл. 168;
еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто;
еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер при условията и по реда на този дял.

От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране от ППФ при:

не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО;
не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст 5 години по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Пенсията, отпусната от ППФ се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО и не може да се получава заедно с пенсия за трудова дейност или със социална пенсия за инвалидност, отпуснати от ДОО по дял I от КСО.

Изискващият се осигурителен стаж за право на пенсия от ППФ се доказва с удостоверение от НОИ, като при преценяване правото на пенсия осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на натрупаните средства в индивидуалната партида, от срока за нейното получаване и техническия лихвен процент, прилаган в актюерските разчети на пенсионния фонд.

Професионалната пенсия е срочна и се изплаща до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.

3. ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ УЧИТЕЛИТЕ ПРИДОБИВАТ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ?

От 01.01.2020 г. осигурените на учителски длъжности лица придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 58 години и 6 месеца от жените и 61 години и 3 месеца от мъжете, при условие, че имат учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От първия ден на всяка следваща календарна година до навършването на 62-годишна възраст за жените и мъжете възрастта се увеличава, като увеличението за жените е с по 2 месеца до 2029 г. и с по 3 месеца от 2030 г. Възрастта за мъжете се увеличава с по 1 месец годишно, а изискването за продължителността на учителския осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете не се променя. Условията за пенсиониране на учителите са както следва:

Година на навършване на възрастта по чл. 69в, ал. 1 КСО при наличието на изискващия се учителски осигурителен стаж
за година	Жени		Мъже
за година	възраст	учителски стаж	възраст	учителски стаж
2020	58 г. и 6 м.	25 г. и 8 м.	61 г. и 3 м.	30 г. и 8 м.
2021	58 г. и 8 м.	25 г. и 8 м.	61 г. и 4 м.	30 г. и 8 м.
2022	58 г. и 10 м.	25 г. и 8 м.	61 г. и 5 м.	30 г. и 8 м.
2023	59 г.	25 г. и 8 м.	61 г. и 6 м.	30 г. и 8 м.
2024	59 г. и 2 м.	25 г. и 8 м.	61 г. и 7 м.	30 г. и 8 м.
2025	59 г. и 4 м.	25 г. и 8 м.	61 г. и 8 м.	30 г. и 8 м.
2026	59 г. и 6 м.	25 г. и 8 м.	61 г. и 9 м.	30 г. и 8 м.
2027	59 г. и 8 м.	25 г. и 8 м.	61г. и 10 м.	30 г. и 8 м.
2028	59 г. и 10 м.	25 г. и 8 м.	61г. и 11 м.	30 г. и 8 м.
2029	60 г.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2030	60 г. и 3 м.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2031	60 г. и 6 м.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2032	60 г. и 9 м.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2033	61 г.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2034	61 г. и 3 м.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2035	61 г. и 6 м.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2036	61 г. и 9 м.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.
2037	62 г.	25 г. и 8 м.	62 г.	30 г. и 8 м.

На лицата, подали заявления и изпълнили горните изисквания, се отпуска срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 от КСО и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО.

На учителите, които са придобили право на срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.

На учителите, които имат изискуемия се учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО.

На учителите, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО и добавка от учителския пенсионен фонд, които имат допълнително положен учителски осигурителен стаж след пенсиониране, добавката се увеличава при представяне на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж, съобразно броя на месеците, за които има внесени осигурителни вноски в учителския пенсионен фонд.

Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.

Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател", съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.

Длъжностите, които са включени в този списък, са следните:

помощник директор с преподавателска заетост;
ръководител на филиал в междуучилищен център за трудово-политехническо обучение;
ръководител на учебно изчислителен кабинет;
педагогически съветник;
хореограф;
корепетитор;
логопед;
педагог;
психолог;
инструктор по трудово обучение;
дружинен ръководител;
преподавател;
рехабилитатор;
инструктор по кормилни упражнения;
учител-методик – от учебната 2010/2011 година;
възпитател-методик – от учебната 2010/2011 година
треньор по вид спорт - от 23.04.2018 г.

За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността "възпитател" в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността "педагог" или "възпитател" в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, социалните услуги за деца и младежи, предоставяни в общността, са:

Дневен център;
Център за социална рехабилитация и интеграция;
Център за настаняване от семеен тип;
Център за временно настаняване;
Център за обществена подкрепа;
Център за работа с деца на улицата;
Социално учебно-професионален център;
Кризисен център;
Преходно жилище;
Наблюдавано жилище;
Защитено жилище за лица с психични разстройства, с умствена изостаналост и физически увреждания;
Приюти.

Съгласно чл. 36, ал. 3 от същия нормативен акт специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца са домове за деца, лишени от родителски грижи;

Учебни и възпитателни заведения са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета, действал до 01.08.2016 г., или по действащия от същата дата Закон за предучилищното и училищното образование.

4. ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ ПРИДОБИВАТ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ В ПЕРИОДА 01.01.2019 – 17.12.2019 Г.?

С отменения чл. 69г от КСО нормативно е определен редът за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата на пенсията за периода 01.01.2019 г. - 17.12.2019 г. на съдии, прокурори и следователи при следните условия:

наличие на 35 или повече години общ юридически стаж, положен до 31.12.2018 г.;
две трети от посочения стаж да е положен в органите на съдебната власт;
освобождаване на заявителя от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - при подадена оставка от съответния съдия, прокурор или следовател.

Специфично за този кръг лица е, че не се изисква минимална навършена възраст от тях.

Заявлението за отпускане за пенсия трябва да бъде подадено в ТП на НОИ до 17.12.2019 г.

III. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРЪТ НА ПЕНСИИТЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ?

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за пенсии, отпуснати с началната дата до 31.12.2016 г., за отпуснатите от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. с 1,126 на сто, за отпуснати от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с 1,169 на сто, а за отпуснатите с начална дата след 31.12.2018 г. с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж.

При определяне на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., тежестта за всяка година осигурителен стаж, регламентирана в чл. 70, ал. 1 от КСО е 1,2 процента и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, като не се предвижда по-нататъшното нарастване на тежестта на осигурителния стаж. След преизчислението от 1 юли 2019 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 01.01.2019 г., тежестта на осигурителния стаж на тези пенсии също се определя на 1,2 процента и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Вследствие на тези промени всички пенсии за осигурителен стаж и възраст, както и за инвалидност поради общо заболяване, отпуснати по реда на чл. 75 от КСО, ще бъдат определени с еднаква тежест на осигурителния стаж.

Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и продължават да работят след датата на придобиване на правото без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се определя за действителен осигурителен стаж без превръщане, придобит след 31.12.2006 г.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, определен със Закона за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване на 2018 г., е както следва:

1. от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. - 219,43 лв.

2. от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 - 250,00 лв.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО за 2019 г. е, както следва:

1. от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. - 186,52 лв.

2. от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. - 212,50 лв.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, 69, 69а, 69б, 69в и 69г от КСО не може да бъде по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

Индивидуалният коефициент се изчислява по различни методики в зависимост от началната дата на пенсията.

Когато пенсията се отпуска с начална дата до 31.12.2018 г. включително, индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

За изчисляване на индивидуалния коефициент до 31 декември 2018 г. се определят:

съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период по-малък от 3 години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход;
съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Това съотношение не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от тези съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.

При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващото се лице се взима предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.

Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 2.

Когато пенсията се отпуска с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето от 01.01.2000 г. до пенсионирането.

От 1 януари 2019 г. от формулата за определяне размера на пенсията, при изчисляване на индивидуалния коефициент отпада доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето преди 01.01.2000 г., с изключение на случаите, когато лицето има по-малко от 36 месеца осигурителен доход след тази дата. В случаите, когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид последния осигурителен доход на лицето преди 01.01.2000 г. Ако доходът общо за целия осигурителен стаж е за период по-малък от 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния осигурителен доход.

За пенсиите с начална дата след 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент се определя, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време.

За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент, определен до 31.12.2018 г., се намалява със средно претеглен коефициент, представляващ съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. След 31.12.2018 г. индивидуалният коефициент на осигурените в универсален пенсионен фонд се намалява, като осигурителния доход на лицето за всеки месец се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.

Индивидуалният коефициент не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4б от КСО. Същото се отнася и за случаите, когато за определени периоди натрупаните средства по индивидуалната партида на лицата в универсален пенсионен фонд са прехвърлени в „Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система“. За тези периоди индивидуалният коефициент на лицето не се намалява.

С цел осигуряването максимална защита на осигурителните права на лицата, с разпоредбите на § 22ц от ПЗР на КСО законодателят създава възможност за лицата, чийто пенсии за трудова дейност са отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., да упражнят правото си на избор, по коя от двете методики за определяне на индивидуален коефициент (стара – до 31.12.2018 г., нова – от 01.01.2019 г.) да бъде определен размера на пенсията им, ако това е по-благоприятно за тях. В тези случаи към заявлението за отпускане на пенсия задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния доход след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Лицата, чиито пенсии за трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., са отпуснати преди влизане в сила разпоредбите на § 22ц от ПЗР на КСО, могат еднократно да упражнят правото си на избор в шестмесечен срок. Правото на избор за изчисляване на индивидуален коефициент по старата методика е регламентирано със срок за подаване на заявления до 01.01.2023 г. На лицата, които в заявлението не са вписали, че желаят индивидуалният им коефициент да бъде изчислен по старата методика и не са представили необходимите за това документи, се изчислява индивидуалният коефициент само по новата методика.

Размерът на пенсията по чл. 68а от КСО се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО.

IV. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ДОХОДЪТ, ОТ КОЙТО СЕ ИЗЧИСЛЯВА ПЕНСИЯТА?

Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход:

времето на наборната или алтернативна служба;
времето на отпуск за бременност и раждане, при осиновяване на дете от 2 – до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете, както и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за които не се изплаща парично обезщетение;
времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки;
времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 1 януари 2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от КСО;
времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен;
времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия;
времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или на бащата на лицето с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ, е полагал грижи, поради което не са били осигурени и не са получавали лична пенсия;
времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.;
времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 от КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда;
времето след 31 декември 2010 г. на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка;
времето след 31 декември 2010 г., през което съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба е пребивавал/а в чужбина по време на задграничния му мандат и се е осигурявал/а за своя сметка;
времето, за което докторантите са внесли дължимите осигурителни вноски за периода на докторантурата;
времето, през което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
времето, през което лицата по чл. 9, ал. 9 от КСО са се осигурявали върху:

а) минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, като съпрузи на лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО;

б) минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, като съпрузи на лица по чл. 4, чл. 3, т. 4 от КСО;

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид:

за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването - възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите:

а) преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;

б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;

в) от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение;

3. за времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда - възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 от КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски.

В осигурителният доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Осигурителният доход на самоосигурените лица е в съответствие с изменението в чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, където е прецизирана разпоредбата с оглед на това да се избегне противоречивото ѝ тълкуване при зачитане на осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица. Изрично е постановено, че за осигурителен стаж на тази категория лица се зачита времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски чл. 6, ал. 8 от КСО.

Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.

При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31 декември 2006 г., и неначислените възнаграждения за времето до 31 декември 2009 г.