home hmenu Home | sitemap hmenu Site map | Language 

Парични обезщетения за майчинство

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за майчинство е регламентиран в глава четвърта “Обезщетения”, раздел II “Обезщетения за майчинство” и раздел ІV “Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

1. Видове обезщетения за майчинство, които се предоставят от държавното обществено осигуряване.

При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:

  • парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок от 410 календарни дни;
  • парични обезщетения при раждане на дете, които се изплащат за срок от 15 календарни дни на осигурените бащи;
  • парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, които се изплащат на осигурените бащи и на осигурените осиновители;
  • парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
  • парични обезщетения при раждане на дете в случаите на тежко заболяване на майката/осиновителката на детето или при смърт на майката и/или на бащата на детето;
  • парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, които се изплащат на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, за срок от 365 календарни дни от датата на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;
  • парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, които се изплащат на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи.

(чл. 11, ал. 1, т. 1, букви "г", "д" и "е", чл. 13а, т. 1, букви "г", "д" и "е", чл.48, 48а, 50 - 54 от КСО)

2. Лица, които имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

Това са лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, а именно:

  1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1;
  2. държавните служители по Закона за държавния служител;
  3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
  4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
  5. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
  6. управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
  7. лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
  8. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение - за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
  9. кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
  10. самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите;
  11. съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
  12. морските лица.

 (чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО)

3. Условия за придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2 – до 5-годишна възраст.

За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
  • да им е разрешен съответният вид отпуск.

(чл. 10, чл. 48а, чл. 52а и чл. 53а от КСО и чл.3 и 4 от НПОПДОО)

4. Време, което се включва в необходимия стаж за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане, осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете се включва:

  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  • времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  • времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;
  • времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9, и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО;
  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
  • времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  • времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

5. Необходими документи и данни за отпускане и изплащане на парични обезщетения при бременност и раждане.

  • болничен лист за 135 календарни дни, представен от осигуреното лице на осигурителя;
  • данни от болничните листове за 135 календарни дни, постъпващи по електронен път от органите на медицинската експертиза в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурените лица, регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър “Трудови договори”, регистър “Пенсии”, регистър “Трудови злополуки”, регистър “Професионални болести”, регистър “Парични помощи за профилактика и рехабилитация” и от регистър “Парични обезщетения и помощи от ДОО”.
  • декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НПОПДОО, представена от осигуреното лице на осигурителя – за всеки болничен лист след 42-я ден от раждането;
  • за всеки болничен лист – удостоверение относно правото на парично обезщетение, приложение № 9 към НПОПДОО - от осигурител (за осигурените лица) и за самоосигуряващите се лица;
  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни по образец, приложение № 2 към НПОПДОО
  • удостоверение по образец, приложение № 10 - от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
  •  други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 3, чл. 4, т. 1, чл. 9, чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

6. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане на майките/осиновителките.

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 41 и чл. 49 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО)

7. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане, когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване.

Паричните обезщетения на лица, които към началото на отпуска поради бременност и раждане са осигурени за общо заболяване и майчинство по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове за бременност и раждане и отделни заявления-декларации, приложение № 2 към НПОПДОО.

(чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО и чл. 8, ал. 1 от НМЕ)

8. Необходими документи за отпускане и изплащане на обезщетение при раждане на дете до 15 календарни дни на бащите.

  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете по чл. 50, ал. 6 от КСО образец, приложение № 3 към НПОПДОО;
  • удостоверение, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО – за самоосигуряващите се лица;
  • други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация, приложение № 3 на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

(чл. 4, т. 2, чл.9 и чл. 11, ал.2 от НПОПДОО)

9. Необходими документи за отпускане и изплащане на парично обезщетение на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по образец, приложение № 4 към НПОПДОО;
  • удостоверение, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
  •  други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация приложение № 4 към НПОПДОО на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

(чл. 4, т. 3, чл.9 и чл. 11, ал.2 от НПОПДОО)

10. Изчисляване на паричното обезщетение при раждане на дете на бащите/осиновителите.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете на бащите/осиновителите се изчислява по същия начин както на майките/осиновителките – изчислява се в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 41 и чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО)

11. Срок, за който се изплаща паричното обезщетение при бременност и раждане.

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни дни, през време на съответния отпуск по Кодекса на труда.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на съответния отпуск по Кодекса на труда.

(чл. 50 от КСО)

12. Право на парично обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването.

При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на лицето се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, т.е. до изтичане на 410 календарни дни, съответно до изтичане на 15 календарни дни.

(чл. 52 от КСО)

13. Необходими документи за отпускане и изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст на основание чл. 53а от КСО образец, приложение № 5 към НПОПДОО;
  • удостоверение по образец, приложение № 10 - при осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
  • други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 4, т.4 и чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

14. Необходими документи за отпускане и изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

- заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст на основание чл. 53а от КСО след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни по образец, приложение № 6 към НПОПДОО;

  • удостоверение по образец, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
  •  други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 4, т. 5 от НПОПДОО)

15. Изчисляване на паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2 – до 5-годишна възраст.

Дневното парично обезщетение се изчислява както обезщетението при бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е началото на отпуска.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

(чл. 41 и чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от КСО и чл. 31-35 от НПОПДОО)

16. Лица, които имат право на парично обезщетение при раждане на дете в случай на тежко заболяване на майката или при смърт на майката и/или на бащата на детето.

При тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката и/или на бащата на детето, право на парично обезщетение при раждане на дете или за отглеждане на малко дете имат следните лица, ако са осигурени за общо заболяване и майчинство:

  • бащата на детето, а с негово съгласие – един от родителите на майката или на бащата на детето;
  • при смърт на майката и на бащата на детето – настойника, а с негово съгласие - един от родителите на майката или на бащата на детето.

(чл. 51 от КСО)

17. Установяване на "тежкото заболяване" на майката.

Тежко заболяване на майката е всяко патологично състояние (болест, травма, инвалидност), поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност.

Това състояние и неговият срок се установяват с протокол на ЛКК в здравното заведение, което лекува или наблюдава майката. Протоколът на ЛКК съдържа:

  • трите имена на майката (осиновителката) по лична карта.
  • поводът за освидетелстването – ползване на отпуска за отглеждане на дете по чл. 167 от Кодекса на труда.
  • пълна диагноза на заболяването на майката (осиновителката).
  • срокът (от–до) за целия период, за който майката (осиновителката) не може да се грижи за детето. Началната дата на този срок се установява по наличната медицинска документация за заболяването на майката (осиновителката). Тя може да бъде и преди датата на издаване на протокола.
  • трите имена и датата на раждане на детето, което ще бъде гледано.

Протоколът се съставя в два екземпляра, единият от които се съхранява в здравното заведение към медицинската документация на майката (осиновителката), а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска.

Когато възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в срока, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол от ЛКК след ново освидетелстване.

(чл. 31-33 от НМЕ)

18. Парични обезщетения при тежко заболяване на майката или при смърт на майката и/или на бащата на детето.

 

На лицето, което ползва отпуск при раждане на дете или за отглеждане на дете, в случаите на тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето или при смърт на майката и/или на бащата на детето, ако е осигурено за общо заболяване и майчинство и отговаря и на останалите необходими условия по КСО, се изплаща парично обезщетение в следните размери:

  • за периода на отпуска при раждане на дете – парично обезщетение за раждане и осиновяване по чл. 49 от КСО;
  • за периода на отпуск за отглеждане на дете – месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО, чиито размер се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на ДОО.

(чл. 51 от КСО)

19. Необходими документи за отпускане и изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, приложение № 7 към НПОПДОО.;
  • удостоверение, приложение № 10 - от осигурителя (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
  • други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 4, т. 6, чл. 9 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

20. Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете.

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща и на настойника, когато той ползва отпуска в случаите на смърт и на двамата родители на детето.

Обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, също имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

(чл. 53, ал. 1 – 3 и ал. 5 от КСО)

21. Необходими документи за отпускане и  изплащане на парично обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете.

  • заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 от КСО по образец, приложение № 8 към НПОПДОО;
  • удостоверение, приложение № 10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица.
  •  други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.

(чл. 4, т. 6, чл. 9 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)

22. Размер на паричното обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете.

Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение за отглеждане на малко дете, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко ако:

  • не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
  • самоосигуряващото се лице с право на обезщетение за отглеждане на малко дете започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(чл. 54, ал. 1 и 2 от КСО)

23. Ред и срокове за представяне в НОИ на документите и данните за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

Данните, съдържащи се в издадените болнични листове, се представят в НОИ от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина лично или чрез лечебните заведения, в които те осъществяват дейност, и от лекарските консултативни комисии (ЛКК) – чрез лечебните заведения, към които са създадени, по реда на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО).

Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО представят екземпляри от болничните листове на хартиен носител или заявления-декларациите на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Болничните листове се съхраняват при осигурителите за срок 3 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която са издадени. Удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО за болничните листове, както и удостоверение приложение № 10 се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. В случай че осигурителят забави или не представи документите в НОИ, от същия се търси административнонаказателна отговорност.

Самоосигуряващите се лица представят удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО за болничните листове, както и удостоверение приложение № 11 в НОИ в срок до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден болничния лист за изплащане на обезщетението, съответно този, от който се иска изплащане на обезщетението с удостоверение приложение № 11.

Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят документите в дружеството, чрез което се осигуряват, а то от своя страна представя в НОИ удостоверение, приложение № 9 или удостоверение приложение № 11.

В случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите (самоосигуряващите се) по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверение, приложение № 9 се представя след приключване на процедурата по обжалването на болничните листове, ако те са потвърдени.

(чл. 40а, чл. 48б, чл. 52б от КСО, чл. 7, 8, 9, 11 и чл. 12 от НПОПДОО)

24. Начин на представяне на необходимите документи и данни за изплащане на паричните обезщетения при бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в НОИ.

Удостоверенията, приложение № 9, приложение № 10 и приложение № 11 се представят на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Повече от две удостоверения се представят само на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Повече от десет удостоверения се представят само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Осигурителните каси представят удостоверенията само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Документите на хартиен или електронен носител се представят в съответното ТП на НОИ с придружително писмо съгласно приложение № 12, подписано и подпечатано от лицето, задължено да ги представя по тази наредба или негов представител, а за самоосигуряващите се лица - подписано от лицето и подпечатано, ако самоосигуряващото се лице има печат.

Когато се представя електронен носител, върху него ясно и четливо се означава единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър/ЕИК по БУЛСТАТ. Придружителното писмо се представя на хартиен носител в два екземпляра, единият от които остава в съответното ТП на НОИ, а другият се връчва на приносителя. Електронният носител се връща след приемането на информацията.

Удостоверенията, приложение № 9, приложение № 10 и приложение № 11 се представят по електронен път чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ или чрез използване на програмен продукт разпространяван безплатно от НОИ или друг програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните утвърдени със заповед на управителя на НОИ, с квалифициран електронен подпис на подателя.

След получаване на удостоверенията НОИ издава справка за приетите и върнати документи по образец съгласно приложение № 14.

При получаване на документите по електронен път на електронния адрес на регистрирания потребител, представил документите, се изпраща съобщение с достъп до съдържанието на справката.

При получаване на документите на хартиен или електронен носител справката се издава, подписва и подпечатва от длъжностното лице в съответното ТП на НОИ и се връчва на лицето, представило документите.

(чл. 14, чл. 15, чл. 16 и чл. 21 от НПОПДОО)

25. Представяне на документите за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане в НОИ от самите лица.

Случаят, в който лицата, придобили право на парично обезщетение за бременност и раждане преди ликвидацията или прекратяването на осигурителя, сами представят в съответното ТП на НОИ документи е, когато правоотношението или осигуряването им е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя. В този случай лицата представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното териториално поделение със заявление по образец съгласно приложение № 15 към НПОПДОО болничен лист, заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

(чл. 24 от НПОПДОО)

 

26. Ред за уведомяване на осигурителите и самоосигуряващите се лица за приети нередовни документи и за отстраняване на пропуски, грешки и непълноти.

 

Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата.

Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път на посочен електронен адрес. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ.

При невъзможност за уведомяване по някой от изброените начини, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството.

Липсващите и коригираните документи/данни се представят в Националния осигурителен институт по общия ред в срок до 7 работни дни от уведомяването.

Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи/данни, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави въз основа на наличните редовни документи, на данните, свързани с осигуряването на лицата, които се представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, както и въз основа на данните от регистрите на НОИ и от външни спрямо НОИ регистри.

(чл. 29 от НПОПДОО)

27. Задължения на лицата и осигурителите/самоосигуряващите се лица да уведомяват НОИ за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричните обезщетения при бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст.

 

В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, включително и при промяна на банковата сметка за изплащането им, осигурените лица представят на осигурителите нова декларация, приложение № 1 или ново заявление-декларация, приложения от № 2 до № 8 към НПОПДОО и съответните доказателства към тях.

В срок до 3 работни дни от получаване на декларацията или заявление-декларацията за промяна в обстоятелствата осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение, приложение № 9 или удостоверение, приложение № 10 с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” с данни относно промяната.

Самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение, приложение № 9 или ново удостоверение, приложение № 11 в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.

(чл. 5, 10 и 13 от НПОПДОО)

28. Начин и срокове за изплащане на паричните обезщетения при бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст.

Паричните обезщетения се изплащат от НОИ на правоимащите лица в срок до 15 работни дни от постъпване на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверение, приложение № 9 за тях в съответното ТП на НОИ, а паричните обезщетения въз основа на удостоверение, приложение № 10 и удостоверение, приложение № 11 – в срок до 15 работни дни от представянето им в ТП на НОИ. Паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат в посочения срок за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението.

Считано от 01.07.2016 г. срокът за изплащане на обезщетенията се намалява до 10 работни дни от представянето в съответното ТП на НОИ на удостоверенията, приложение № 9 и от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове и съответно до 10 работни дни от представянето на удостоверение, приложение № 10 и удостоверение, приложение № 11 в ТП на НОИ .

Изплащането на обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.

Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена банкова сметка в държавата по пребиваване.

(чл. 39, ал. 1 и 2 и чл. 46 от НПОПДОО и § 6 от ПЗР на НПОПДОО)

Contacts

Contact center