home hmenu Home | sitemap hmenu Site map | Language 

Парични обезщетения за майчинство

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за майчинство е регламентиран в глава четвърта “Обезщетения”, раздел II “Обезщетения за майчинство” и раздел ІV “Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО).

1. Видове обезщетения за майчинство, които се предоставят от държавното обществено осигуряване.

При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:

  • парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок от 410 календарни дни;
  • парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
  • парични обезщетения при раждане на дете, които се изплащат за срок от 15 календарни дни на осигурените бащи;
  • парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, които се изплащат на осигурените бащи и на осигурените осиновители;
  • парични обезщетения при раждане на дете в случаите на смърт или тежко заболяване на майката/осиновителката на детето;
  • парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, които се изплащат на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, за срок от 365 календарни дни от датата на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;
  • парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, които се изплащат на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи.

(чл. 11, ал. 1, т. 1, букви “г” и “д”, чл. 13а, т. 1, букви “г”, “д” и “е”, чл.48, 48а, 50 - 54 от КСО)

2. Лица, които имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете.

Това са лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО, а именно:

  1. работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, както и лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта;
  2. държавните служители по Закона за държавния служител;
  3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
  4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и по Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
  5. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
  6. лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;
  7. управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества;
  8. лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
  9. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение -за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
  10. кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
  11. самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите;
  12. съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
  13. морските лица.

(чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 9, чл. 4а, чл. 11, ал.1 и чл. 13а от КСО)

3. Условия за придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане.

За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или при един и същ работодател.
  • да им е разрешен съответният вид отпуск.

(чл. 10 и чл. 48а от КСО)

4. Време, което се включва в необходимия стаж за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане, осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете се включва:

  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
  • времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  • времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;
  • времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО;
  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
  • времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  • времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

5. Време, което не се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане, осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете, не се включва:

  • времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест като наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец;
  • времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като работещи без трудово правоотношение;
  • времето, зачетено за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
  • времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

В дванадесетмесечния осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение не се включва и времето, в което неработещите майки са гледали дете до навършване на 3-годишната му възраст; времето на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето на обучение във висши или полувисши учебни заведения; времето на докторантурата - за лицата, придобили образователна степен “доктор”; времето, за което лицата са навършили възрастта по чл.68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, както и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто, които постоян-но се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени и не са получавали пенсия.

(чл. 9, ал.3 - ал. 7 и чл. 9а, ал. 1 от КСО)

6. Ред и документи за разрешаване на отпуска при бременност и раждане.

Условията и редът за разрешаване на този отпуск са определени в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/.

Отпускът за бременност и раждане в размер 135 календарни дни, се разрешава от здравните органи въз основа на болнични листове и се разпределя по следния начин:

  • за 45 календарни дни преди раждането – болничният лист се издава от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната. В болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
  • за 42 календарни дни непосредствено след раждането – от лекаря, който е водил раждането. Ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от лекар в лечебното заведение, в чийто район е станало раждането или от избрания лекар на майката или на детето;
  • за 48 календарни дни – продължение на предходния болничен лист – от лекаря, при който е регистрирано детето, или от личния лекар на родилката. Възможно е този болничен лист да се издаде и от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете, в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение.

Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.

Отпускът за остатъка след 135-я до 410 календарни дни се разрешава от работодателя въз основа на следните документи:

  • писмено заявление от майката/осиновителката до работодателя;
  • акт за раждане на детето или акт за осиновяване;
  • декларация, съгласно приложение № 7 към НРВПО.

(чл. 26 и чл. 30 от НМЕ и чл. 45, ал. 1 от НРВПО)

7. Ред и документи за разрешаване на отпуска при осиновяване на дете.

При осиновяване на дете на осигурената или осигурения за общо заболяване и майчинство се издава болничен лист за период от деня на предаването му за осиновяване /този ден не може да бъде по-рано от деня на влизане в сила на съдебно решение за осиновяване/ до изтичането на полагащия се отпуск за раждане – 90 календарни дни (135 – 45).
Болничен лист за гледане на осиновено дете се издава от ръководителя на съответното лечебно заведение, където е отглеждано детето до датата на осиновяването, или от личния лекар на осиновителя. За периода на тази разлика се изплаща парично обезщетение за осиновяване, което е в размера на обезщетението при бременност и раждане. След изтичане на срока на отпуска по болничните листове, осиновителя/ката имат право на отпуск за остатъка до 410 календарни дни, който се разрешава от работодателя. За разрешения отпуск за остатъка до 410 календарни дни се изплаща парично обезщетение, което също е в размера на обезщетението при бременност и раждане.

(чл. 34 от НМЕ и чл. 45, ал. 1 от НРВПО)

8. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.

При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 49 и чл. 41 от КСО и чл. 16-20 от НИИПОПДОО)

9. Изчисляване на паричното обезщетение при бременност и раждане, когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване.

Паричните обезщетения на лица, които към началото на отпуска поради бременност и раждане са осигурени за общо заболяване и майчинство по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни екземпляри болнични листове за бременност и раждане и отделни заявления-декларации, приложение № 2 към НИИПОПДОО.

(чл. 16, ал. 4 от НИИПОПДОО и чл. 8, ал. 1 от НМЕ)

10. Необходими документи за изплащане на парични обезщетения при бременност и раждане

  • болнични листове за 135 календарни дни, придружени задължително от декларация по образец, приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парично обезщетение;
  • декларация по образец, съгласно приложение № 1 към НИИПОПДОО – прилага се към болничния лист след 42-я ден от раждането;
  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни по образец, приложение № 2 към НИИПОПДОО, заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска; ако детето не е български гражданин или чужд гражданин с издаден ЕГН, се прилага и копие от удостоверението за раждане;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към НИИПОПДОО – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

(чл. 3 и чл. 4 от НИИПОПДОО)

11. Условия за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на майката, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • детето да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • майката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не е настанено семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща на осиновителката, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • осиновяването да не е прекратено от съда;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • осиновителката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 45, ал. 2 и ал. 3 от НРВПО и чл. 50, ал. 4 от КСО)

12. Условия за придобиване право на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст:

  • към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за осиновяване или при един и същ работодател.
  • да им е разрешен съответният вид отпуск.

13. Изчисляване на паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

Дневното парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст се изчислява по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на осиновителката/самотния осиновител за 18 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е началото на отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 49, ал. 1 и чл. 41 от КСО)

14. Необходими документи за отпускане и изплащане на обезщетението при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст

  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст на основание чл. 53а от КСО по образец, приложение № 2а към НИИПОПДОО, заедно със заверено от осигурителя копие от заповедта за разрешаване на отпуска, а за самоосигуряващи се лица - и копия от съдебното решение за осиновяване и от акта за предаване на детето за осиновяване;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към наредбата – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

(чл. 4в, ал. 1 от НИИПОПДОО)

15. Условия за изплащане на паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

Паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст се изплаща на осиновителката или на осиновителя, който сам е осиновил дете, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • осиновяването да не е прекратено от съда;
  • детето да не посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение;
  • осиновителката/осиновителят да не е с отнети или ограничени родителски права;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • детето да не се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството;
  • павоотношението/осигуряването на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, да не е прекратено.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 2а към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 46б, ал. 1 и 4 от НРВПО и чл. 53а от КСО)

16. Условия за придобиване право на парично обезщетение при раждане на дете за 15 календарни дни от бащите.

За придобиване право на парично обезщетение при раждане на дете за 15 календарни дни от бащите е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска при раждане на дете бащите да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
  • да им е разрешен отпуск при раждане на дете.

(чл. 48а и чл. 50, ал. 6 от КСО)

17. Изчисляване на паричното обезщетение за 15-дневния отпуск на бащите.

Паричните обезщетения на бащите при раждане на дете се изчисляват както паричните обезщетения на майките /осиновителките/ при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на бащата за 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която е разрешен отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 49 и чл. 41 от КСО и чл. 16-20 от НИИПОПДОО)

18. Необходими документи за изплащане на обезщетението за 15-дневния отпуск на бащите.

Това обезщетение се изплаща на правоимащите бащи срещу представени от тях следните документи:

  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете по образец, приложение № 13 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска и от документа от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към наредбата – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

(чл. 4а от НИИПОПДОО)

19. Условия за изплащане на паричното обезщетение за 15-дневния отпуск на бащите.

Паричното обезщетение при раждане се изплаща на бащата, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • детето да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • бащата да не е лишен от родителски права;
  • родителските му права да не са ограничени;
  • да се намира в брак с майката на детето или да живее с нея в едно домакинство и да е припознал детето.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 13 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 45а, ал. 3 от НРВПО и чл. 50, ал. 4 и ал. 6 от КСО)

20. Условия за придобиване право на парично обезщетение от бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

За придобиване право на парично обезщетение от бащите/ осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни е необходимо да са изпълнени следните условия:

  • към началото на отпуска при раждане на дете бащите/осиновителите да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
  • да е разрешен отпуск при раждане на дете.

(чл. 48а и чл. 50, ал. 7 от КСО)

21. Изчисляване на паричното обезщетение на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

Причните обезщетения на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни се изчисляват по същия начин както на майките при бременност и раждане.

Дневното парично обезщетение при раждане на дете се определя по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на бащата/осиновителя за 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която е разрешен отпускът. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата.

(чл. 49 и чл. 41 от КСО и чл. 16-20 от НИИПОПДОО)

22. Необходими документи за изплащане на парично обезщетение на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

Това обезщетение се изплаща на правоимащите бащи/осиновители срещу представени от тях следните документи:

  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по образец, приложение № 14 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО заедно със заверени от осигурителя копия от заповедта за разрешаване на отпуска; ако детето не е български гражданин или чужд гражданин с издаден ЕГН, се прилага и копие от удостоверението за раждане;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към наредбата – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава вече не е представяна в териториалното поделение. Банковата сметка може да бъде разплаща-телна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да попълни и да представи по едно заявление-декларация на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

23. Условия за изплащане на паричното обезщетение на бащите/осиновителите при раждане на дете след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.

Паричното обезщетение при раждане се изплаща на бащата/осиновителя, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • детето да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • бащата да не е лишен от родителски права;
  • родителските му права да не са ограничени;
  • правоотношението/осигуряването на майката/осиновителката да не е прекратено.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 14 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 45б, ал. 5 от НРВПО и чл. 50, ал. 4 и ал. 7 от КСО)

24. Условия за придобиване право на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст:

  • към началото на отпуска осиновителят да е осигурен за общо заболяване и майчинство;
  • да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за осиновяване или при един и същ работодател.
  • да му е разрешен съответният вид отпуск.

25. Изчисляване на паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

Дневното парично обезщетение се изчислява по същия начин, както за бременност и раждане и е в размер 90 на сто от среднодневния осигурителен доход на осиновителя за 18 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е началото на отпуска. То също се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 49, ал. 1 и чл. 41 от КСО)

26. Необходими документи за отпускане и изплащане на обезщетението при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст

  • заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст на основание чл. 53а от КСО след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни по образец, приложение № 14а към НИИПОПДОО, заедно със заверено от осигурителя копие от заповедта за разрешаване на отпуска, а за самоосигуряващи се лица - и копия от съдебното решение за осиновяване и от акта за предаване на детето за осиновяване;
  • декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към наредбата – това е декларация за личната банкова сметка, по която Националният осигурителен институт ще преведе полагащото се парично обезщетение, ако такава не е вече представяна. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.
  • (чл. 4в, ал. 2 от НИИПОПДОО)

27. Условия за изплащане на паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

Паричното обезщетение при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни се изплаща на осиновителя, когато с осиновителката са съпрузи, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • осиновяването да не е прекратено от съда;
  • детето да не посещава детско заведение, включително детска ясла или учебно заведение;
  • осиновителят да не е с отнети или ограничени родителски права;
  • детето да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • детето да не се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството;
  • правоотношението/осигуряването на осиновителката и/или на осиновителя да не е прекратено.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 14а към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 46б, ал. 2 от НРВПО и чл. 53а от КСО)

28. Лица, които имат право на парично обезщетение при раждане на дете в случай на смърт или тежко заболяване на майката.

При смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, право на парично обезщетение при раждане на дете или за отглеждане на малко дете имат следните лица, ако са осигурени за общо заболяване и майчинство:

  • бащата на детето, а с негово съгласие – един от родителите на майката или на бащата на детето;
  • при смърт на майката и на бащата на детето – настойника, а с негово съгласие - един от родителите на майката или на бащата на детето.

(чл. 167 от КТ и чл. 51 от КСО)

29. Установяване на "тежкото заболяване" на майката.

Тежко заболяване на майката е всяко патологично състояние (болест, травма, инвалидност), поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност.

Това състояние и неговият срок се установяват с протокол на ЛКК в здравното заведение, което лекува или наблюдава майката.

Протоколът на ЛКК съдържа:

  • трите имена на майката (осиновителката) по лична карта.
  • поводът за освидетелстването – ползване на отпуска за отглеждане на дете по чл. 167 от Кодекса на труда.
  • пълна диагноза на заболяването на майката (осиновителката).
  • срокът (от–до) за целия период, за който майката (осиновителката) не може да се грижи за детето. Началната дата на този срок се установява по наличната медицинска до-кументация за заболяването на майката (осиновителката). Тя може да бъде и преди датата на издаване на протокола.
  • трите имена и датата на раждане на детето, което ще бъде гледано.

Протоколът се съставя в два екземпляра, единият от които се съхранява в здравното заведение към медицинската документация на майката (осиновителката), а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска.

Когато възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в срока, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол от ЛКК след ново освидетелстване.

(чл. 31-33 от НМЕ)

30. Парични обезщетения при смърт или тежко заболяване на майката.

На лицето, което ползва отпуск при раждане на дете или за отглеждане на дете, в случаите на смърт или тежко заболяване на майката, ако е осигурено за общо заболяване и майчинство и отговаря и на останалите необходими условия, се изплаща парично обезщетение в следните размери:

  • за периода на отпуска при раждане на дете – парично обезщетение за раждане и осиновяване по чл. 49 от КСО;
  • за периода на отпуск за отглеждане на дете – месечно парично обезщетение по чл. 53 от КСО, чиито размер се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на ДОО.

(чл. 51 от КСО)

31. Срок, за който се изплаща паричното обезщетение при бременност и раждане.

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват дете, имат право на обезщетение при раждане на дете от деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане – до 365 дни от раждането.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни дни, през време на съответния отпуск по Кодекса на труда.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на съответния отпуск по Кодекса на труда.

(чл. 50 от КСО)

32. Право на парично обезщетение при бременност и раждане при прекратяване на осигуряването.

При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на лицето се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, т.е. до изтичане на 410 календарни дни по чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване.

(чл. 52 от КСО)

33. Условия за придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Право на парично обезщетение се придобива при наличие на следните условия:

  • към началото на разрешения отпуск лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
  • да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Двананадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за отглеждане на дете.
  • да им е разрешен отпуск за отглеждане на дете.

(чл. 10 и чл. 52а от КСО)

34. Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За 2014 г. определеният размер на обезщетението е 340 лв.

Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща и на настойника, когато той ползва отпуска при смърт на двамата родители на детето.

Обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, също имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

(чл. 53, ал. 1 – 3 и ал. 5 от КСО)

35. Условия за изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете се изплаща, когато майката ползва отпуска за отглеждане на дете, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение, включително и детска ясла;
  • майката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството;
  • да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • майката да не е дала съгласие отпускът да се ползва от баща, баба или дядо на детето.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете се изплаща, когато осиновителката ползва отпуска за отглеждане на дете, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • осиновяването да не е прекратено от съда;
  • детето да не е настанено в детско заведение;
  • осиновителката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството;
  • да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • осиновителката да не е дала съгласие отпускът да се ползва от баща, баба или дядо.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете се изплаща, когато бащата, бабата или дядото на детето ползват отпуска за отглеждане на дете, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение, включително и детска ясла;
  • детето да не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството;
  • да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • правоотношението/осигуряването на майката да не е прекратено.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 3 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 46 от НРВПО и чл. 53, ал. 4 от КСО)

36. Необходими документи за изплащане на обезщетението.

Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете се отпускат въз основа на:

  • заявление-декларация по образец, приложение № 3 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Към заявление-декларацията се прилага заверено от осигурителя копие от заповедта за разрешаване на отпуска. Ако детето не е български гражданин или чужд гражданин с издаден ЕГН, се прилага и копие от удостоверението за раждане;
  • копие от протокол на ЛКК или копие от акта за смърт на майката, когато заявление-декларацията се подава от бащата в случаите на смърт или тежко заболяване на майката;
  • копие от акта на кмета на общината или определено от него длъжностно лице за назначаването му за настойник, когато заявление-декларацията се подава от настойник в случаите на смърт на майката и на бащата на детето;
  • декларацията за банковата сметка за изплащане на обезщетението – приложение № 7 към наредбата, ако такава декларация не е представяна по повод на друго обезщетение.

(чл. 5 от НИИПОПДОО)

37. Размер на паричното обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете.

Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение за отглеждане на малко дете, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете – 170 лв. за 2014 г., ако:

  • не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
  • самоосигуряващото се лице с право на обезщетение за отглеждане на малко дете започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(чл. 54, ал. 1 и 2 от КСО)

38. Условия за изплащане на паричното обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща на майката, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • майката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството;
  • да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • майката не ползва отпуска за отглеждане на малко дете и не е дала съгласие отпускът да се ползва от бащата/осиновителя, бабата или дядото на детето.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща на осиновителя/осиновителката, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • осиновяването да не е прекратено от съда;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • осиновителката да не е лишена от родителски права;
  • родителските й права да не са ограничени;
  • детето да не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството;
  • да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • осиновителката не ползва отпуска за отглеждане на малко дете и не е дала съгласие отпускът да се ползва от осиновителя, бабата или дядото на детето.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща на бащата в случаите на смърт на майката или на лишаването й от родителски права, ако са налице и следните условия:

  • детето да е живо;
  • да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • детето да не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството;
  • да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • бащата не ползва отпуска за отглеждане на малко дете и не е дал съгласие отпускът да се ползва от бабата или дядото на детето.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща на настойника, ако са налице и следните условия:

  • настойничеството да не е прекратено;
  • детето да е живо;
  • да не е дадено за осиновяване;
  • детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка;
  • детето да не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството;
  • да не е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • настойникът не ползва отпуска и не е дал съгласие отпускът да се ползва от бабата или дядото на детето.

Посочените обстоятелства в зависимост от конкретния случай се декларират в заявление-декларацията по образец, приложение № 4 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

При промяна в декларираните обстоятелства, която води до прекратяване изплащането на обезщетението, лицата са длъжни в срок 3 работни дни да декларират промяната с декларация по образец, приложение № 12 към същата наредба.

(чл. 54, ал. 3 от КСО)

39. Необходими документи за изплащане на паричното обезщетение.

Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете се отпускат въз основа на:

  • заявление-декларация по образец, приложение № 4 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Към заявление-декларацията се прилага заверено от осигурителя копие от удостоверението за раждане на детето. От 1 април 2012 г. копие от удостоверението за раждане на детето се прилага само ако детето не е български гражданин;
  • копие от препис-извлечение от акта за смърт на майката, когато заявление-декларацията се подава от бащата в случаите на смърт на майката;
  • копие от акта на кмета на общината или определено от него длъжностно лице за назначаването му за настойник, когато заявление-декларацията се подава от настойника в случаите на смърт на майката и на бащата на детето;
  • декларацията за банковата сметка за изплащане на обезщетението – приложение № 7 към наредбата, когато такава не епредставяна по повод на други обезщетения.

(чл. 5 от НИИПОПДОО)

40. Ред за представяне в териториалното поделение на Националния осигурителен институт на документите за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.

Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО представят болничните листове, заявления-декларациите и приложенията към тях на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Документите се представят в съответното ТП на НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

В случай че осигурителят забави или не представи документите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, от същия се търси административнонаказателна отговорност.

Самоосигуряващите се лица представят болничните листове, заявления-декларациите и приложенията към тях в съответното ТП на НОИ в срок до 15-о число на месеца, следващ този, през който е издаден болничния лист за изплащане на обезщетението, съответно от който се иска изплащане на обезщетението със заявление-декларацията.

Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят документите в дружеството, чрез което се осигуряват, а то от своя страна ги представя в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Преди представянето на болничните листове в териториалното поделение на Националния осигурителен институт осигурителите са длъжни да проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза и Инструкцията за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност. При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето. В случаите на обжалване осигурителите представят на органите на медицинската експертиза само оригиналните болнични листове и едва след произнасянето на компетентните органи, болничните листове се представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(чл. 40а, чл. 48б, чл. 52б от КСО, чл. 9 и чл. 10 от НИИПОПДОО)

41. Начин на представяне на необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, заявленията-декларации и декларациите за промяна на обстоятелствата. При едновременно представяне на повече от 2 болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо - приложение № 8, от описа - приложение № 9, от декларациите за банковите сметки - приложение № 7, и от декларацията – приложение № 15, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от Националния осигурителен институт, или по утвърден от него формат.

С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.

Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите, декларациите за банковите сметки и от декларациите - приложение № 15 задължително на електронен носител независимо от броя на представените документи.

Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице - подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в териториалното поделение на Националния осигурителен институт се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в териториалното поделение.

След получаване на документите териториалното поделение издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10 към наредбата. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в териториалното поделение и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

(чл. 11 от НИИПОПДОО)

42. Представяне на документите за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане в териториалното поделение на Националния осигурителен институт от самите лица.

Случаят, в който лицата сами представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи, е когато правоотношението или осигуряването им е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя. В този случай лицата представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното териториално поделение със заявление по образец съгласно приложение № 11 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО болничните листове за бременност и раждане, заявления-декларации, приложения № 2, 13, и 14 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, заедно със заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

(чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 6 и чл. 12 от НИИПОПДОО)

43. Ред за уведомяване на осигурителите и самоосигуряващите се лица за приети нередовни документи и за отстраняване на пропуски, грешки и непълноти

При липсващи или нередовни документи териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството.

Липсващите и коригираните документи се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по общия ред с придружително писмо и опис на документите в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.

Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните, свързани с осигуряването на лицата, които осигурителите представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1.

(чл. 15 от НИИПОПДОО)

44. Задължения на лицата да уведомяват териториалното поделение на Националния осигурителен институт за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричните обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете

В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица са длъжни да уведомят за това осигурителя си и да му представят декларация по образец съгласно приложение № 12 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО и съответните доказателства към нея. Осигурителите са длъжни да представят декларацията и приложените към нея документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт също в срок 3 работни дни от получаването им по общия ред, т.е. с придружително писмо и опис на документите.

Самоосигуряващите се лица и лицата, които сами подават необходимите документи за изплащане на парични обезщетения и помощи, представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията на дружеството, чрез което се осигуряват.

(чл. 14 от НИИПОПДОО)

45. Начин и срокове за изплащане на паричните обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете

Паричните обезщетения се изплащат на правоимащите лица в срок 15 работни дни от представяне на необходимите документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Изплащането на обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки в лева.

Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена банкова сметка в държавата по пребиваване. В този случай разноските по преводите са за сметка на лицето.

(чл. 23 и чл. 30, ал. 3 от НИИПОПДОО)

Contacts

Contact center